Кратка хронология на присъединяването на България:
Соломон Паси пръв поставя въпроса за членство на България в НАТО, като на 23 юни 1990 г. внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор. След по-малко от месец на 13 юли 1990 г. с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г.
През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия Леа Коен получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО.
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага на 21 ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз. Разговорите с България са осъществени в два кръга, съответно на 10 януари и 10 февруари 2003 г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, а на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията.Същността на разговорите се изразява в обсъждане на задълженията, произтичащи от присъединяването към Вашингтонския договор и членството в НАТО, и официално потвърждение от България на нейния интерес, готовност и способност да поеме и изпълнява ефективно тези задължения. На разговорите България пое следните основни ангажименти:
- Да приеме всички действащи към момента на присъединяване документи, съставляващи основата на политиката на НАТО (т.н. "acquis" на НАТО);
- Да участва в системата за колективно планиране на отбраната и в интегрираната военна структура на НАТО;
- Да се придържа към политиката на отворени врати на Алианса.
В рамките на разговорите по ресурсни и бюджетни въпроси, България поема твърд ангажимент да отделя достатъчно бюджетни средства за изпълнението на поетите задължения, както и да участва в колективно финансираните бюджети на НАТО с дял от 0,35 % (когато бюджетът се разпределя между всички страни-членки) и 0,4063 % (за дейности и проекти, в които Франция не участва). На 18 юни 2003 г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към Вашингтонския договор). През май 2000 г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. През октомври 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 г. София е домакин на срещата на президентите на тези страни.
