Комисарят се обяви в защита на Гърция, като подчерта ролята, която тя изигра по време на икономическата криза, което даде възможност на Атина да завърши работата под 100% съфинансиране.
„Гърция е част от сърцето ми, аз се борих пред Европейския парламент, за да има изключителни мерки (взети) в изключителни времена", каза Крецу, която също поздрави Спирдзис и гръцкото правителство за справянето със ситуацията в Гърция при трудните обстоятелства.
Изпълнителният орган на ЕС е инвестирал до 70 милиарда евро в транспортния сектор, като 30 милиарда евро са специално предназначени за трансевропейските транспортни мрежи (ТНТ).
„Нашата цел е да увеличим железопътните мрежи с 4 600 км, докато изграждаме повече от 2000 км ТНТ път“, добави Крецу, която беше активна, когато става въпрос за проверка на повечето европейски проекти на място. „Един от най-вълнуващите моменти за мен беше в Темпи (Гърция) с министър-председателя Алексис Ципрас", каза тя, като добави, че посещението им на един от най-опасните участъци от пътя за Солун е било преломна точка за нея.
Пътуването от Румъния до Солун отнемало 9-10 часа през 90-те години, но сега може да бъде завършено за 3-4 часа с кола.
Комисарят очерта плановете си за опростяване на регулациите, особено по Регламента за общите разпоредби, като каза: „Искаме радикално опростяване на регулациите... Надяваме се на подкрепата на Европейския парламент, който трябва да одобри следващата многогодишна финансова рамка възможно най-скоро“, подчерта комисарят.
„Хората, които пътуват до Солун, които използват метрото в Атина, и които ще използват метрото в Солун в бъдеще, не знаят, че повече от 85% от финансирането идва от ЕС. Важно е хората да знаят това, за да защитят европейския проект. Живеем в трудни времена с много предизвикателства. Нашият дълг като европейци е да докажем колко прави за своите граждани ЕС, както във финансов, така и в инвестиционен план“, заяви Крецу.
Прогресивните сили трябва да се обединят
С европейските избори в непосредствена близост, прогресивните сили на блока трябва да представят нова идея за продуктивна реконструкция. „Трансевропейските транспортни мрежи трябва да бъдат завършени, за да се създаде нов европейски наратив“, заяви Спирдзис.
„Проидуктивната реконструкция може да бъде насърчена от устойчива инвестиционна политика, възстановяване на човешкия капитал, опазване на околната среда и сигурни работни места. Това е нашето предложение за Гърция, за Балканите и за Европа“, добави министърът. „Предложенията от другата страна на политическия спектър може да се обединят като неолиберални предложения, които, за да може Европа да стане конкурентоспособна, предполагат правителствата да намалят разходите си“. Тази идея обаче не отчита много високите разходи за опазване на околната среда. „Това е висока цена за проектите“, каза Спирдзис, „в допълнение към разходите за социално подпомагане, правосъдие и върховенство на закона и ... цената на демокрацията“.
Според Спирдзис Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка трябва да отхвърлят логиката, че един проект трябва да се финансира само ако можем да гарантираме неговата жизнеспособност. Според министъра трябва да има и други критерии, като развитие и продуктивна реконструкция, както и пътна безопасност. „Проектите създават растеж в местните общности“, посочи той преди да добави: „Задължение на всички нас е ... да поддържаме нашите възгледи, своето многообразие и разногласия“.
Що се отнася до наскоро ратифицираното Преспанско споразумение, с което се прекратява спора за името със сегашната Северна Македония, Спирдзис смята, че на Балканите вече е сформирана нова динамика. „Гърция вече няма да бъде гранична страна за Европа и сега може да погледне навътре към Балканите“, добави балкански страни ще спомогнат за свързването на пристанищата на Северна Гърция - Солун, Кавала и Александруполис с черноморските пристанища на България. „Връзката с Румъния трябва да бъде в центъра на нашето внимание“, добави Спирдзис, като предпожи, че проектите сега са за финансиране от Европейската комисия.
„Тези проекти допълнително ще гарантират взаимосвързаността и интеграцията на България и Румъния като членове на ЕС, но също така ще подобрят ролята на Сърбия и Северна Македония, като ги приближат до Европа“, каза гръцкият министър пред New Europe. “Същите резултати ще бъдат постигнати чрез създаването на пътна връзка с Албания и други региони на Западните Балкани, за да се постигне по-добро сътрудничество, по-голяма стабилност“.
Железопътната връзка между Солун и границите на Северна Македония ще бъде завършена в рамките на следващите няколко седмици, което позволява изпълнението на втората линия, която ще достигне Скопие. „Във втората част от плана влиза връзката между столицата на Северна Македония и Белград“, завърши Спирдзис.
Както заяви един от организаторите на дебата, Милтос Киркос, евродепутат от групата на европейските социалдемократи, в навечерието на европейските избори, сблъсъкът е между про- и антиевропейските сили, които ще доминират политическия диалог. „Ние трябва да сме за повече Европа, за обща икономическа политика“. Опитът на Гърция показа, че страната не е успя да състави свои собствени програми за излизане от кризата.
Германският евродепутат Исмаил Ертуг, който също присъства на дебата, очерта предизвикателствата, пред които ще бъде изправен Европейският парламент, като член на Комитета по транспорт и туризъм. „Като Комисия по транспорта искаме 10 милиарда евро, но комисията на Европейския парламент за регионалното развитие казват, че 4 милиарда евро са достатъчни и отказва да задели тази сума за ТНТ“, каза Ертуг, който също разкри градовете и летищата, които поглъщат най-много пари, което води до липса на трансгранична връзка в рамките на ЕС“.
Превод и редакция: Иван Христов
