Възможно ли е да се затоплят отношенията и да се стигне до някакъв краен етап от разрешаването на църковния спор, след като след много време сръбските епископи решиха да подновят диалога с Македонската православна църква?
Сръбската църква, както изтъкнаха медиите, имаше условие за започване на обновяване на диалога - освобождаването на Охридския архиепископ Йован Вранишковски. Това се случи през 2015 г., но ситуацията остана без промяна. Според информацията Вранишковски уев частва в последното, както и на няколко предишни заседания на събора на СПЦ, заедно с епископите на Православната охридската архиепископия, която са под крилото на Сръбската църква.
Показателно е, че това решение на СПЦ идва веднага след решението на Вселенската патриаршия да започне разглеждането на искането на МПЦ-ОА- и македонското правителство за разрешаване на нейния статут.
Според експертите няма съмнение, че това решение бележи началото на процеса на решаване на македонската църковна проблематика, но въобще не се знае в каква форма и в каква посока ще бъде взето решението на Вселенския патриарх Вартоломей.
"Между другото, заседанието също обсъди искането за апелативния съд (еклектикон), представено от църквата в Северна Македония, която остава в разкол", се казва в изявлението на уебсайта на Вселенската патриаршия.
От МПЦ-ОА заявяват, че все още не са получили официална писмена информация от Сръбската православна църква за евентуално искане за възобновяване на диалога. Говорител на МПЦ, епископ Тимотей отказа да коментира тази информация в сръбските и македонските медии и казва, че ще изчака официалното искане.
"Ако получим такова предложение ще бъде свикано заседание на Синода на епископите на МПЦ и те ще решат. Какво решение ще бъде взето, ще бъде съобщено. Засега е неползотворно да се спекулира по този въпрос ”, каза епископ Тимотей.
Част от религиозните анализатори смятат, че сега има много по-благоприятен климат за разрешаване на дългогодишния църковен проблем, защото, както те подчертават, е нереалистично да се очаква сръбската църква да постави македонския въпрос в дневния ред, без да се разреши политическия спор между Македония и Гърция. В тази посока се посочва също, че Патриархът на СПЦ, Ириней, произхожда от т. Нар. Твърдо крило, клонящо към гръцката църква.
Някои от тях обаче казват, че това е тактически ход от СПЦ, за да покаже пред другите църкви, че те са отворени за диалог, след съобщенията, че Вселенската патриаршия отново ще бъде активирана за разрешаване на дългогодишния спор и възможността да се вземе положително решение за автокефалията на МПЦ-ОА според примера на Украйна.
В интервю за белградския вестник "Политика" Вартоломей не даде конкретни отговори за признаването на автокефалността на МПЦ-ОА, но посочи разликите между църковните спорове в Украйна с тези между СПЦ и МПЦ-ОА. Той обаче подчерта, че не възнамерява да променя устава на Сръбската православна църква и нейните граници, ако няма адекватни условия.
„Около този въпрос, за съжаление, има огромни дезинформации. Някои сравняват случая с Украйна с този със Скопие и Черна гора, и това е много вредно, защото искат да настроят СПЦ срещу Вселенската патриаршия. Доколкото ни е известно, много епископи на СПЦ са въздържани по въпроса с Украйна, опасявайки се, че това, което се случи там, ще бъде повторено в Черна гора и Охрид. Разликата по отношение на Украйна от канонична и църковна гледна точка е, че Русия е нахлула и окупирала Киевската митрополия и не я е върнала, докато това, което има Сърбия й принадлежи канонично и еклесиологично“ - каза Вартоломей.
Тези смирени думи на предстоятеля на Вселенската патриаршия идват, след като патриарх Ириней от СПЦ му изпрати писмо миналата година на старогръцки език, в което той съобщи, че прави много лоши стъпки, които ще имат последствия за цялото Православие. Но освен съветите, речникът, който той употребява за "разколната" македонска църква е пълен с омраза. Македонците се наричат "нежелани северно-македонци", а Македония е измислила държава от комунистическата партия и Тито. Ириней напомня на Вартоломей, че с Томос от 1922 г. Вселенската патриаршия е предала на СПЦ религиозните области на тогавашната Вардарска бановина в рамките на Кралството на сърбите, хърватите и словенците. И че сега няма логика и би било безпринципно това, което й е дадено през 1922 година, да й бъде отнето.
Църквите, казват религиозните анализатори, не могат да бъдат изолирани от геостратегическата конфронтация, която се случва около Украйна. Не е ясно, според тях, как ще бъде действа Вселенската патриаршия, на която, във всеки случай, принадлежи последната дума. Тя дава Томосите за автокефаклия.
"Македонската православна църква има богат и плодотворен духовен живот, който по същество потвърждава автокефалността й, но също така и страда от отдавна извършена несправедливост. Очаквам, че християнската любов ще бъде причина за мъдри и справедливи решения в православния свят. Време е местните църкви на Балканите да покажат своята широчина, нашите народи са братски и споделят общи ценности. Вярвам в мъдростта на Вселенския патриарх като първа чест за постигане на църковно единство и справедливост ”, казва Дарян Сотировски, директор на Комисията за връзки с религиозните общности и религиозните групи.
