Силната армия и флот до този момент са единствените съюзници на Русия, коментира Александър Храмчихин, заместник директор на Института за политически и военен анализ.
Още от края на 20 век Русия преосмисля външната си политика. Както и по-рано Москва не е способна да различи приятелите от враговете си, както и не умее да се държи както с едните, така и с другите.
Пътят на Запад е затворен
„Това, че нашият „път на Запад“ е затворен, поне като най-близка перспектива, отдавна е ясно“, твърди анализаторът. „Никакво помирение със Запада не може да има. Западът, който се отнесе грубо с Русия през 90-те години на миналия век, сега се опитва да иска от нас безусловна капитулация по всички направления. При това и при нея на нас не ни се гарантира никакво примирие.“
Във връзка с това, всяко изказване на който и да е държавен чиновник за помирение със Запада трябва да доведе до незабавното му уволнение. Защото ако един държавен чиновник е съгласен на безусловна капитулация на своята страна, то той е потенциален предател (а може би вече не и потенциален? – бел. авт.)
Едва ли е нужно да се обяснява, че Западът няма нито юридическо, нито морално право „да наказва“ Русия за каквото и да било. Особено ако се вземе под внимание фактът, че онова, за което той наказва Русия, сам върши в много по-големи мащаби и е започнал да го прави далеч преди Русия“, твърде експертът.
Да не разбират това, могат само „алтернативно мислещите“. Днешната негова (на Запада – бел. ред.) политика по отношение на Русия е напълно отвратителна: той постоянно „наказва“ Русия, особено е активен в случаите, когато тя повтаря действията на самия Запад. Освен това той е готов да сътрудничи с Русия в случаи, където изобщо не може да мине без нея.
Най-неприятното е, че Русия е напълно готова на сътрудничество с „уважаеми партньори“. Нещо повече, тя продължава да обяснява и едва ли не да оправдава все по-абсурдните западни обвинения във всички смъртни герхове. Възможно е в скоро време да бъдем обвинени и за стихийните бедствия. Съвсем очевидно е, че веднага след въвеждане на санкциите срещу Русия през 2014 година, Москва беше длъжна да прекрати и всички политически отношения със страните, въвели ги, като запази минимални дипломатически контакти с тях.
И никакви обсъждания на проблеми, „по които имаме общи интереси“, не бяхме длъжни да искаме.
Но трябва и да се уважаваме сами себе си. А мнозина от нашия „елит“ не умеят да правят това. Те са привикнали да гледат на Запада отдолу нагоре и много искат да се впишат в него. Да се промени тази психология е много трудно, а често, както се вижда, и невъзможно (ще припомня неотдавнашните бурни аплодисменти, когато в залата на Държавната дума влезе делегация от Конгреса на САЩ, т.е. точно такива депутати“). При това подобно отношение на „елита“ към Запада съвсем не противоречи на водената в държавните медии антизападна пропаганда.
Коментар на Александър Храмчихин
Превод и редакция: Ивелина Ватова
