Световните медии говорят за последното поражение на Русия, след като НАТО преодоля руската съпротива и се разширява отново на Балканите, като добавя Македония в редиците си. В историята с щастлив край, от всичките 29 страни-членки на НАТО, Гърция, която ес свързва най-големите проблеми в тази история, символично подписа първа протокола за членство на съседа.
На фона на такава идилична сцена Русия няма какво да прави, освен да играе ролята на лошата фея, която от чист инат искаше да развали празника на всички, но, за съжаление, не успя. Както във всяка приказка, щастливият край за Македония и НАТО очевидно е бил ясен от самото начало. Въпреки това Русия реши да заеме стандартната позиция на злодей.
Това събитие показва, че конфронтацията със Запада се е превърнала в типична черта на Русия, независимо от резултата. Ако има някакъв шанс да се посочи причина и ако трябва да се възползва, дори и на цена, която е безсмислена, тя само ще дразни всички и ще навреди на собствените си интереси. В истинския стил на Достоевски, колкото усилията са по-безнадеждни, толкова по-сладка е самонанесената рана. Преди десет години, когато Албания и Хърватия станаха част от НАТО без каквато и да е руска намеса, малцина смятаха, че нещата ще бъдат различни за Македония. Русия никога не е имала някакви специални интереси или влияния там.
Но през 2014 г. избухна украинската криза, която сериозно навреди на руските връзки със Запада, а през следващата година в Македония избухнаха масови протести срещу правителството на тогавашния премиер Никола Груевски. Съвпадението беше достатъчно, за да може Москва да спомене любимата тема за цветните революции и да опише протестите като намеса в чужди сили. Фактът, че ЕС от години прославяше като прозападен реформатор, не обезкуражи руското ръководство, нито фактът, че македонският премиер и неговата партия ВМРО-ДПМНЕ са силни поддръжници на членството на страната в НАТО.
Обикновено в случая с далечна Македония не става въпрос за спешни заеми или специални операции, нито дори Груевски да избяга в Русия, както направи и сваленият украински президент Виктор Янукович. Но нищо от това не беше необходимо в напрегнатата атмосфера, предизвикана от украинската криза и избора на Доналд Тръмп в САЩ.
Критичните изявления на руското Министерство на външните работи, обвиненията на журналистите в държавните руски медии, подозрителните действия на социалните медии и посещението на македонския президент Георги Иванов, който е приближен до Груевски, в Кремъл, бяха достатъчни, за да убедят Запада, че има огромна руска намеса в Македония, за да сепромени геополитическата ориентация на държавата.
След това няма връщане назад. Западът се мобилизира, за да помогне на новата управляваща коалиция на социалдемократите и партиите на албанското малцинство не само да поемат властта, но и да покажат ползите от интеграцията в НАТО и ЕС. Русия, която е алергична към всяко разширяване на НАТО, беше принудена да се съсредоточи върху последния конфликт, който пречеше на интеграцията на Македония в тези два органа - спорът за името между Македония и Гърция.
Въпреки че Западът положи всички усилия да посредничи между Гърция и Македония в спора, Русия избра тактика, която дори теоретично нямаше шанс за успех. Москва всъщност даде предложение на двете страни да не правят нищо и просто да изчакат въпросът да стане по-малко чувствителен, сякаш предишните 27 години не бяха достатъчни.
Преспанският договор за промяна на името на Македония в Северна Македония бе подписан от правителствата на Гърция и Македония. Русия обаче продължи да критикува споразумението, че то е неприемливо, защото е против възгледите на националистите в двете страни.
Всъщност има няколко причини, поради които руската критика е стабилна, а сделката е постигната само поради силния натиск от Запада. Договорът бе подкрепен от повече от 90% от избирателите на незадължителен референдум в Македония, но избирателната активност беше само 38% вместо необходимите 50%, за да бъде валиден. Съдържанието на референдума беше очевидно двусмислено, тъй като промяната на името не беше спомената, но присъединяването към ЕС и НАТО беше обещано в замяна на приемането на споразумението. За да получи необходимия брой гласове в македонския парламент, правителството беше принудено да амнистира опозиционните политици, обвинени в събитията от 27 април 2017 г. Задачата се падна на председателя на парламента, който трябваше да подпише Закона за изменение на Конституцията за преименуване на държавата, след като президентът Иванов отказа да подпише.
Македония е парламентарна република и в крайна сметка всички норми бяха спазени, но процесът не изглеждаше като истинско помирение между двете нации. Дори в Гърция, където парламентарното мнозинство беше достатъчно, за да ратифицира споразумението, гласуването беше прекъсвано от управляващата коалиция.
На фона на всички усложнения договорът можеше да се провали многократно и да изчезне от списъка на приоритетите на Запад, ако не беше упоритата критика на Русия. Претенциозната враждебност на Москва се дължи на факта, че Западът обвини Кремъл за всички и проблеми и реши да не се отказва при никакви обстоятелства, защото залозите внезапно се повишиха за малката, периферна, балканска държава. Западът реши да бъде настоятелен, вместо да преживее ново геополитическо поражение в отношенията с Русия а и беше ясно, че точно Русия е стои зад това положение.
Нещо повече, не е особено ясно как би изглеждал дългосрочен успех за Русия. Македония се нуждаеше от споразумение, за да реализира дългогодишната си мечта да стане част от ЕС и НАТО, а Гърция се нуждаеше от споразумение, за да се защити от засиленото турско влияние на север, в Македония. И в двата случая това са приоритети, които не биха изчезнали при смяната на управниците в двете страни.
Подкрепяйки опонентите на споразумението, Москва беше въвлечена във вътрешнополитическите борби на двете страни и стоеше на страната, която вече нямаше нужда от помощ от Русия, след като дойде на власт. Политиците в Гърция и Македония критикуват сделката като начин да дойдат на власт. Новите лидери с радост ще припишат всички непопулярни решения на предишното правителство и ще продължават да седят удобно в креслата си.
Резултатите от руската намеса в македонското споразумение са отчайващи. Гърция изгони двама руски дипломати, въпреки че не направи това след международния скандал за отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал.
Македонското правителство вижда Русия като враг, докато македонската опозиция не възнамерява да се ориентира към Москва и продължава да подкрепя влизането на Македония в НАТО. Държавата ще стане част от Алианса много по-бързо, отколкото хората се надяваха досега.
Всичко това се превърна в още една причина за недоволство от вече нарушените отношения между Русия и Запада. Опитът на Русия да се противопостави на неизбежното само ускори процеса, но в същототя време преживя още едно международно унижение и накърни своите интереси в региона.
Превод: Юлиян Марков
