Греховете на президента
Според Амфилохий, Джуканович е извършил няколко тежки грехове пред Бога. Първият е признаването на самопровъзгласеното Косово през 2008 година. По неговите думи, по този начин държавният глава е предал светата за християните област, за чиято свобода са загинали мнозина черногорци, „в ръцете на позора на албанския народ“. Вторият грях на Джуканович е присъединяването към санкциите на Запада срещу Русия. Третият е желанието му да създаде автокефална Черногорска църква.
„Сръбската църква (с присъствието си в Черна гора) подкопава независимостта на Черна гора. За да противодействаме на това, трябва да възстановим автокефалната Черногорска църква“, заяви президентът в интервю пред Cgtrk в края на декември 2018 година. Независимата църква на страната, по думите на Джуканович, ще бъде създадена чрез предаването на имуществото на СПЦ на черногорската държава, след това то трябва да предаде храмовете и манастирите на автокефалните структури, а процесът трябва да завърши с томос (указ) от Константинополския патриарх – както в Украйна. Употребената от държавния глава дума „възстановяване“ говори за това, че имащата традиции черногорска автокефалия е била ликвидирана някога от сърбите по време на „окупацията“ на Черна гора. Именно това заяви починалият през 1996 година Антоний Абрамович – духовен лидер на черногорските автокефалисти, бивш клирик от неканоничната Хърватска православна църква, създадена през 1942 година от нацистите в окупираната Югославия. Митрополит Амфилохий заяви, че властите „ги е срам от историята на Черна гора“ и имената на черногорците – светии на СПЦ. Що се отнася до състава на бъдещата църква Радович заяви: тук ще влязат „отхвърлените от Сръбската църква“.
Напомняме, че през 2016 година Джуканович отбеляза десетата годишнина от черногорската независимост с подписване на протокола за влизане в НАТО. „Главната опора на опозицията на НАТО в Черна гора е СПЦ“, заяви Джуканович в интервю пред американското списание Politico. „Това е цената, която Черна гора плаща от времената на трагичния завършек на Първата световна война, когато нашата територия бе анексирана от Сърбия, а Черногорската православна църква бе разпусната. Оттогава СПЦ води война против независимата черногорска държава и продължава да прави това. Поразително е, че църквата упорства, въпреки че сръбското правителство се отказа от предишните си позиции“.
Църковното Косовско поле
В средата на януари т.г. косовските власти трябва да пуснат платформа за преговорите със Сърбия за признаването на Косово. Още през декември тази платформа бе изработена от втората по значимост партия в страната – Социалдемократическата, оглавявана от кмета на Прищина Шпенд Ахмети. През декември официален Белград обяви, че има намерение да води преговори за Косово само в ООН и с посредничеството на САЩ, Русия и Китай. От това следва, че там не виждат перспективи за директни контакти с Прищина.
В края на декември сръбският президент Александър Вучич заяви в интервю за сръбския телевизионен канал „Пинк“: заедно с Ахмети преките преговори със сърбите от Косово ще бъдат водени от Фатмир Лимай, лидер на Социалдемократическата инициатива. Както каза Вучич, Лимай е военен престъпник, а сърбите няма да седнат на масата за преговори с такъв човек. Но „сръбският“ ентусиазъм на косоварите не се появи просто така. Вучич заяви в интервю: „Сърбия е готова да преговаря с Прищина, за да осигури мир за своя народ и за по-младите поколения“.
Белград постави и условия на Прищина: преговорите ще започнат, когато Косово отмени 100-процентовите мита върху сръбските стоки. От транзита през Косово зависи сръбската икономика и оттук става ясно, че: Белград не се отказьва от преговорите заради принципа „Косово е Сърбия“ и не заради страх за съдбата на православните светини в Косово. В Белград още миналата есен отбелязаха, че са съгласни да приемат условията на косовския план за създаване на т.нар. разграничителни линии между териториите, населявани от сърби и албанци. Сигурността на етническите анклави ще бъде обезпечавана от армията на Косово, която се създава в момента от отряди на „Армията за освобождение на Косово (АОК)“. Международните сили КФОР и мисията на ОССЕ ще бъдат изтеглени от Косово.
Сръбската църква категорично отказва да се „разграничи“. „Под прикритието на „делимитацията“ се предвижда отделянето от Сърбия ако не на цялото Косово и Метохия, то поне на най-голямата и най-важната част, което ще доведе до признаванието, че то е част от назависимото Косово, или дори от т.нар. „Велика Албания“, се казва в комюнике на Събора на епископите на СПЦ от декември. „При такъв сценарий мнозинството от сърбите ще бъдат принудени да напуснат историческата родина. Етнически чистото албанско общество ще започне да се създава с още по-бързи темпове и те ще унищожат всички следи от нашето историческо съществуване“. „В продължение на цялата ни история, а и днес, Косово и Метохия е бил на първо място въпрос за оцеляване на нашето духовенство и нашите вярващи. Пълният суверенитет и целостта на Сърбия в Косово и Метохия не могат да бъдат поставени под съмнение при никакви обстоятелства“, се казва в комюникето на СПЦ.
“Джуканович призна Косово, следвайки своята линия“ Черна гора не е Сърбия“, заедно с Македония, през 2008 г“, заяви пред „НГР“ доцентът от Департамента за чуждестранни регионални изследвания и външна политика на РГГУ Вадим Трухачев. – „Северната и западната част на Косово са Метохия, сърцето на сръбското православие. Има световноизвестен манастир в Високите Дечани, древната столица на сръбските първойерарси, град Печ. Свещеният статут на православното Косово е бил запазен при османските турци, което не е така с режима на президента на Косово Хашим Тачи. Добросъседските отношения на Джуканович с режима Тачи е меч с две остриета. Джуканович дължи на местните албанци и славянски мюсюлмани независимостта на неговата република и неговата неограничена власт. През 2006 г., когато Джуканович организира референдум за независимост, тези малцинства единодушно се изказаха „за“. Във всеки един момент албанците в Черна гора могат да издигнат претенции за своите специални права, както правят албанците в Македония“.
Край на първа част.
Превод и редакция: Иван Христов
