Преюдициално запитване е отправено на основание чл. 267, параграф 1, буква „б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз. Предвид обстоятелството, че повдигнатият правен спор касае тълкуване на разпоредби на актове на институциите на Съюза, Върховният административен съд е спрял производството по делото и е оправил единадесет преюдициални въпроса към Съда на Европейския съюз.
Позицията на страната ни е, че член 157, параграф 2, чл. 158, параграф 3 и чл. 160 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността следва да се тълкуват в смисъл, че при внос на компоненти, влагани в крайни продукти, за които крайни продукти се заплащат лицензионни такси, когато доставчиците са различни от лицензодателя, и при отношения, като тези по главното производство - от една страна, между лицензодателя и лицензополучателя и от друга страна, между лицензодателя и доставчиците, в митническата стойност на внасяните стоки трябва да се включат пропорционално разпределени лицензионните такси.
Страните по делото пред Върховния административен съд са частноправен и публичноправен субект, което обосновава пряк публичноправен интерес от изготвянето на позиция. Конституирането на Република България като страна в производството по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съю