В края на април 1871 г. Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. Започва работа в печатницата на Л. Каравелов и става негов съратник в редактирането на в. "Свобода", след неговото спиране през 1873 г. - и на в. "Независимост". През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори самостоятелен в. "Будилник". На 8 декември 1874 г. той започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, той застава начело на БРЦК . След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. След избухването на Априлското въстание през 1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
Творчеството на Христо Ботев оставя белег в сърцата на всички родолюбци и патриоти. Сред най-известните му произведения са “Майце си”, “Към брата си”, “На прощаване”, “Елегия”, “Делба”, “До моето първо либе”, “Хайдути”, “Пристанала”, “Борба”, “Странник”, “Гергьовден”, “Патриот”, “Хаджи Димитър”, “В механата”, “Моята молитва”, “Зададе се облак темен”, “Ней”, “Обесването на Васил Левски”, “Защо не съм…?”, “Послание” и др.