Асеновград. Житието на св. Теодор Тирон е пример за духовен подвиг, поука и утеха за нас християните. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив отец Йордан Георгиев, архиерейски наместник на Асеновград. Той посочи, че Теодор бил римски войник в императорския полк в град Амасий в малоазийската област Понт. Царете Максимиан и Максимин, които живеели в началото на IV век, в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете. „Когато началникът на полка искал да принуди към Теодор жертвоприношение, той му заявил, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите. Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, но Теодор продължавал да не склонява. Началниците го оставили временно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля. Но той, без да се бои от опасността, гръмко славел Бога. Между това продължавали строго да преследват християните и да ги принуждават да принасят жертви на идолите. Онези, които не искали да изпълнят тая повеля, били затваряни в тъмница. Теодор ги съпровождал, като ги увещавал към твърдост и търпение", посочи отец Георгиев. По думите му през една нощ Теодор, движим от ревност към истинската вяра, подпалил един от главните идолски храмове. „Това забелязали някои езичници, които донесли за него на градоначалника. Управителят повикал Теодор на съд. Той без всякакъв страх признал постъпката си и управителят заповядал да го бият. Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, ако не се подчини на царската повеля. Но Теодор спокойно му отговорил, че не се бои от мъки, защото очакването на бъдещите блага го укрепява. Управителят заповядал да отведат Теодор в тъмница, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, защото искал да го умори чрез глад“, каза още отец Йордан. По думите му многократно управителят се опитал да принуди Теодор да принесе жертва на боговете, но безуспешно. „Тогава заповядал да мъчат Теодор с железни куки, но сред жестоките страдания мъченикът е проявил непоколебимо търпение. Накрая издал присъда Теодор да бъде изгорен на клада. С молитва той предал на Бога душата си. Една благочестива и добродетелна жена помолила да вземе тялото на свети Теодор. Когато ѝ предали честните мощи, тя ги помазала с благовонно миро, обвила ги в чиста плащаница и ги погребала в дома си в град Евхаити, в Амасийската митрополия, и всяка година чествала паметта на мъченика. Светият великомъченик Теодор починал на 17 февруари около 306 година, при царуването на император Максимиан“, добави архиерейският наместник на Асеновград.
Отец Йордан каза още, че около 50 години след смъртта на Теодор във Византия царувал Юлиан Отстъпник. „Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че пред първата седмица от светата Четиридесетница те пазят строг пост, той за да ги подиграе, заповядал на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена. Но св. мъченик Теодор се явил на архиепископа във видение и му казал да забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже нещата за ядене са поръсени с кръв от идолски жертви. Казал също всички тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо. Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал отново да продават храните както преди. Църквата, за благодарност на св. Теодор, запазила досега обичая – в събота на първата седмица от Великия пост чрез коливо да почита паметта на светия великомъченик“, посочи отец Йордан.
Тони МИХАЙЛОВ