Дебат в пленарна зала се разрази и по предложението на „Обединени патриоти“ субсидирано от България вероизповеданиe да не може да се финансира от чужди държави, което бе отхвърлено. Заради текста дори бе прекъснато заседанието и се проведе Председателски съвет. Павел Шопов от „Атака“ заяви, че текстът за забрана за финансиране на вероизповеданията от чужбина е щял да бъде приет , ако БСП са били в зала. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов заяви, че Шопов греши и че БСП са пример за политическа хамелеонщина. По думите му, когато едно вероизповедание получава субсидия от държавата, не е редно то да зависи от чужди външни на България финансови потоци. „Вероизповеданията са отделени от държавата и не трябва да забравяме, че всички сме дали клетва да служим на интересите на българските граждани, на българската държава. Интересите на българските граждани не винаги съвпадат с интересите на отделните вероизповедания“, заяви Симеонов. По думите му „Обединени патриоти“ ще изпълнят своя дълг и ще гласуват, както повеляват интересите на българите. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че православната църква е била против ограничаването на даренията им и обяви, че партията ще подкрепи постигнатото с нея съгласие. „Трябва да имаме уважение към всяка една религия. Трябва да бъдем тези, които да приемаме закони, които намаляват всякакво възможно напрежение в обществото. От ПГ на ГЕРБ ще подкрепим законопроекта, за да може да остане вариантът и това, което имаме като съгласие в работните групи с Българската православна църква“, допълни Цветанов. Зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев посочи, че е имало консенсус по забраната за финансиране на вероизповеданията отвън, но с изключение на мюсюлманското, всички останали са били против този текст. По думите му така се е наложило всички да се съобразят с това тяхно искане и този текст да отпадне.
Депутатите приеха текстове, свързани с правоотношенията със свещенослужителите и служителите на религиозните институции. Съгласно текстовете те ще се уреждат съгласно устава на религиозната институция. Максималните размери на основните месечни заплати на свещенослужителите не могат да надвишават средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическа дейност „Образование“ по данни на Националния статистически институт за месец септември предходната година. За служителите на религиозните институции минималните размери на основните месечни възнаграждения не може да надвишава средномесечната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор за септември 2018 г. Приетите поправки в закона предвиждат още субсидията, отпускана по държания бюджет, да се разпределя от Българската православна църква за източноправославното вероизповедание и от Главното мюфтийство за мюсюлманското. Промените предвиждат още държавната субсидия да остане в размер на 10 лв. за самоопределило се лице към вероизповеданията с над 1% от преброените лица в страната. За останалите вероизповедания се запазва правилото субсидията да не бъде по-малка от 15 млн. лева.
По-късно през деня вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева проведе телефонен разговор с външния министър на Република Турция Мевлют Чавушоглу. Темата на разговора са били притесненията му от поправките в българския Закон за вероизповеданията и че те са насочени срещу мюсюлманската общност. Вицепремиерът Захариева е информирала своя колега, че измененията в закона, които са внесени от народни представители, не са насочени срещу нито едно вероизповедание в страната, а напротив – гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания. В информацията от Външно министерство се посочва, че България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана.
Деница КИТАНОВА
