„Свети Георги е известен като покровител на овчарите и закрилник на плодородието, поради което повечето от обредните действия на този ден са свързани най-вече с животновъдството и земеделието“, обясни Кирова. Тя добави, че на Гергьовден за първи път малките агънца се отлъчват от майките си, а овчарите издояват първото мляко. „Този обред в различните странджански села носи различно наименование – прядой, предой, предойка или лъчило. Изпълнява се два пъти – следобед или привечер срещу празника и сутрин – на самия Гергьовден. Обикновено стопаните са окичвали вратата на кошарата със зеленина – коприва, вратига, чесън, листа от круша, здравец и глог, тъй като са вярвали, че зелените клонки ще увеличат количеството мляко на овцете“, посочи етнологът.
По думите ѝ според друга традиция в някои от селата стопанките връзвали червен и бял вълнен конец на ведрото, а в други села пускали сребърна пара или пръстен, както и зелени букови или дъбови листа в него, защото вярвали, че по този начин ще удължат живота на овцете. „Издоеното на този ден мляко се подквасвало още на същия ден, а на празника се раздавало на онези, които нямали овце, или на по-бедните. Старите хора са вярвали, че по този начин ще се увеличи количеството на овчето мляко през следващата година“, допълни етнологът и добави, че друга традиция, свързана с Гергьовден, е приготвянето на курбан. „Ако в селището имало аязмо или параклис, то курбанът се раздавал там, ако не – той се раздавал на зелена поляна. Изобщо, зеленото е неизменна част от символиката на този празник“, каза още Кирова.
Мария ПОПЧЕВА
