София. Игнажден е празник на плодородието, в очакване на раждането на Христос и символизира началото на новата година . Това каза сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ фолклористът проф. Георг Краев. Това е един от най-древните празници в българския календар, обясни той. Важно е да се събудим с някоя и друга пара в джоба, коментира проф. Краев и уточни, че на този ден не се взима заем, за да не ни върви годината на заеми, а по-скоро е добре да се издължим, ако имаме такива. На Игнажден е важно кой пръв ще дойде в дома ни. Хубаво е да бъде благ човек, за да влезе доброто в къщата. Когато полазникът е животно, това не е лошо, но е добре то да е плодовито, обясни фолклористът. Стопанинът на къщата трябва да излезе от дома си с десен крак, да се прекръсти да погледне на изток и да благодари на Райко (слънцето), като каже „Ти пред мен, а аз подире ти“. „Това е най-старата нова година в индоевропейския календар. Новата нова година е градското название на този празник, а българското му име на нова година е Сурва. Земеделският празник Сурва няма нищо общо с новогодишното градско празнуване. Сурва година значи сурова година, и за това е и мома. Тя очаква да намери своя годеник. В една земеделска култура, каквато е на нашата лайтмотив на всичко е плодородието. Плодородието на земята, плодородието на стоката и плодородието в дома – челядта“ обясни проф. Краев. Той каза още, че на тази ден за пръв път се събират и ергените, които ще бъдат коледари. Първата песен, която пеят е „Замъчи се божа майка от Игнажден до Коледа“ .