„Гоце Делчев е един от най-видните български революционери и борци за поробените български земи в Македония и Одринско. Така че той с право е съпоставян с Васил Левски и с други големи фигури от нашето национално освободително движение“, заяви проф. Павлов и посочи, че Гоце Делчев е едно от най-ярките потвърждения на живата връзка между борбата на българите в Македония, Одринско и Родопите за освобождение и съединение със свободната вече българска държава.
„Навремето проф. Светлозар Елдъров обърна внимание, че от набор 1872 г. – годината, в която е роден Гоце Делчев, има редица видни дейци на национално освободителното движение в Македония и Одринско и това се дължи на факта, че тези хора са родени преди създаването на свободната българска държава, но израстват като деца и юноши във време, в което вече има свободна България. Те са възпитавани в семейна среда, в училище, в своето собствено общуване помежду си като синове на поробен народ, който обаче има свободна държава. Така че за тях примерът на свободните български земи, на съединението на Източна Румелия с Княжество България е едно ръководно начало“, каза още проф. Павлов и уточни, че в това отношение не бива да се спекулира.
„Интерпретациите, правени в Скопие в миналото и днес, много често се опитват да представят Гоце Делчев като борец за някаква самостоятелна македонска държава и като човек, който има само формални и обтегнати отношения с българското правителство и с българската държавна власт. Факт е обаче, че тези тактически прийоми, които са предлагани от Делчев и от други революционери за автономия и за балканска федерация, са част от широк инструментариум за постигане на свободата на поробените българи. Но в крайна сметка голямата цел е българският народ да постигне своето национално обединение и това е показано в редица документи, в писма на Гоце Делчев, в негови изказвания. Още повече, че няма никакво съмнение в неговото българско самосъзнание“, заяви проф. Павлов.
Цветилена СИМЕОНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
