София. Цар Борис I е определян като най-великия български владетел, при него България е третата велика сила в Европа. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ по повод навършването на 1 112 години от смъртта на княз Борис I. Според историка има колебание каква е била титлата му, но църквата традиционно го нарича цар. „Трябва да знаем, че в средновековните български текстове той е определян категорично като най-великия български владетел. Обяснението затова е приемането на християнството. Нормално е християнски автори да смятат Борис за най-великия владетел“, посочи той. По думите му обаче е редно да се анализира политиката му, а не да се правят класации на владетелите. „Често се казва, че неговата политика е изключително далновидна, сама по себе си - тривиална. Смята се, че той е бил слаб военноначалник, губел е войните, като е печелил големите битки на полето на дипломатите. Това не е съвсем вярно, тъй като воините, който води Борис са срещу много сериозни противници, каквато е Германската империя, Византия по това време“, допълни проф. Павлов. „Не можем да му отречем качеството на пълководец. Във войната срещу Великоморавия той определено има надмощие. Това води и до промени в Централна Европа. По същия начин във войната със Сърбия, която е най-вероятно около 880 г. победата пак е българска. Ние не бива да се предоверяваме на византийските автори, които много често пишат малко или много тенденциозно, с оглед на самите интереси на Византия. При него България е във възход, териториалното разширение е факт“, добави историкът. Той отбеляза, че тогава част от България е била разположена в Мизия, Тракия, Македония, Албания, включително и територии в Централна Европа. „Става дума за третата велика сила в тогавашния европейски свят. Цялата политика на Борис е в унисон, че България е една от трите велики сили в тогавашна Европа, заедно с Франкската империя и Византия“, подчерта проф. Пламен Павлов.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”