Въпросът за антииранската програма на администрацията във Вашингтон остана на заден план заради решението на Доналд Тръмп за оттегляне на американските сили от Сирия. САЩ се отказаха от ядрената сделка с Иран, подписана от предходния президент Барак Обама с Иран и страните партньори и, ако вземем предвид думите му по време на пресконференцията във вторник, лидерът на Белия дом не показва никакви признаци на съжаление за тази неблагоразумна стъпка. Освен това Вашингтон води икономическа война срещу Иран, според традиционните критерии на международното право.
Поради тази антииранска програма САЩ подливат вода за незаконна война на Саудитска Арабия в Йемен – точно както правеше и Обама.
С решението си да оттегли американските войски от Сирия, Тръмп е ранил, може би смъртно, неоконсервативния план да използва кюрдите като лост срещу Турция и Иран. Но не вярвайте за секунда, че голямата игра е свършила. Големите изявления, че решението на Тръмп за Сирия сигнализира за оттегляне от САЩ Близкия изток, трябва да се разглеждат с най-голяма степен на съмнение. Не е изключено възможността това отстъпление на Тръмп от един от антииранските фронтове да бъде съпътствано в бъдеще с напредък по друг.
От началото на гражданската война в Сирия администрацията на Обама зае позицията, че „Асад трябва да отиде”, поставяйки САЩ на страната на сирийската опозиция. За съжаление опозицията доминира не от свободолюбивите бунтовници, а от джихадистите, които оксиморон на свободата, тъй като войната привлече десетки хиляди фанатици от чужбина. След като Вашингтон се ангажира с отстраняването на Асад, Америка беше принудена да влезе в неформален съюз с джихадистите. САЩ не създадоха „Ислямска държава“ или „Джабхан ан-Нусра“, но провеждаха политика в Сирия, заедно със своите съюзници Турция и Саудитска Арабия, които допринесоха значително за властта на джихада.
След впечатляващите победи на „Ислямска държава“ през 2014 г. Обама отвори два нови фронта във войната срещу терора, един в Ирак и един в Сирия, един легален и нелегален, един оправдан, а другият не. В Ирак имаше основателни причини да подкрепим правителството, както направи САЩ. В Сирия обаче действат и други мотиви. Официалният императив да се работи за свалянето на Асад са усилията на САЩ срещу „Ислямска държава“. И след като нямаше как Ващингтон да работи с Дамаск или Москва, то трябваше да си сътрудничи с кюрдите. И наистина, кюрдите, около 10% от населението, станаха единствената реална подкрепа в Сирия за операциите на САЩ. Това доведе до лошия ефект от вбесяването на турците и разширяването на кюрдския териториален контрол над некюрдските региони, като всички те бяха несъмнено подплатени от американски обещания за бъдеща подкрепа за кюрдите.
Оттеглянето на американски войски от Сирия е силно желателно, а отричането на тези обещания към кюрдите може да е било неизбежно (ние наистина не знаем какво е обещано). Да се направи това внезапно и без обяснение обаче е трудно да се оправдае. Отговорната политика на оттегляне - курс, който очевидно не е предпочитан нито от Тръмп, нито от повечето местни критици, би била да се работи с Русия, Сирия и Турция, за да се осигури автономна кюрдска област в контекста на примирие или мирно споразумение. След това оттеглянето на САЩ ще продължи, за да се намали опасността от кръвопролитие.
Остава да се види как ще се развие всичко това. Тръмп, след консултации с турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 23 декември, удължи срока за изтегляне на войските до 120 дни. Все още може да го промени. Турските сили изглеждат неспокойни.
Според критиците на Тръмп, най-лошото нещо, което той е направил при обявяването на оттеглянето от Сирия, е да признае поражението на Русия, Иран и правителството на Асад. Според мнозина трите сили работят коварно за цели, които са еднакво лоши. Истината обаче е далеч по-малко черно-бяла.
Русия действаше сама за себе си, но и за международен ред, когато ставаше дума за помощ на Сирия срещу въстаниците, с които САЩ се съюзиха, като ги нарекоха „умерени бунтовници". Квазисъюзът на САЩ с „Ал Кайда" е толкова лош, колкото оценката на моралната несигурност, заплашваща по-нататъшното разрушаване на Сирия и превземането на столицата Дамаск. Русия се намеси през 2015 г. по покана на сирийското правителство, за да отблъсне този призрак, и помогна да се организират безбройните примирия и разделения сред бойците, които вдигнаха обсади в големи райони през последните две години. Тя също така спонсорира преговорите в Астана за разрешаване на кризата с турците и иранците, последната от които беше през ноември.
Желанието за мирно уреждане на сирийската война трябва да бъде очевидно. Колкото повече се улеснява връщането на бежанците, толкова по-малка ще бъде тежестта върху западните страни. Разходите за войната бяха ужасяващи; копнеж за нормалност е категоричното желание на изтощените оцелели. Асад е популярен в Сирия. Причината е проста: той спечели войната срещу въстаниците, които в продължение на пет години взимаха заложници от общностите и опустошаваха обсадените градове.
И все пак администрацията на Тръмп, заедно с останалата част от Вашингтон, е решително настроена срещу възстановяването на Сирия. Въпреки оттеглянето на войските, Тръмп изглежда вероятно ще се придържа към трите „не“-та: няма реална подкрепа за завръщането на бежанците, няма признаване на режима и няма средства за възстановяване от САЩ или от някой друг. Нека страдат. Това изглежда е основната идея.
Конструктивната политика щеше да покаже, че САЩ ще се присъединят към мирния процес в Астана, ще признаят сирийското правителство и ще работят за прекратяване на войната. Общата цел на Русия и Америка ще бъде автономията на кюрдите под сирийския флаг при условие за оттеглянето на кюрдската подкрепа за сънародниците им Турция. Асад ще бъде приет като победител във войната, с Русия, която контролира отслабването на напрежението и защитата на прогоненото население.
Пречките пред икономическото възстановяване на Сирия ще бъдат премахнати, в замяна на което „Хизбула“ и Иран ще намалят влиянието си. Това са очертанията на правдоподобно споразумение. В детайлите има много дяволи, но защо да не работим за тези цели по дипломатически път? Защо да не работим за мир?
Някои знаят защо не. Ако си сътрудничиш с Русия, небето ще падне. Асад е зло и трябва да бъде свален. Ако американските сили излязат от Сирия, кой ще блокира Иран? Каквито и да бъдат победите, които Асад регистрира у дома, трябва да разберем, че трябва решително да им се противопоставяме в чужбина и да положим усилия за предотвратяване на възстановяването на Сирия.
Това е жестока политика на колективно наказание, която всъщност е непродуктивна в укрепването на интересите на САЩ. Дори онези, които критикуват и подкрепят отговорното оттегляне, изискват Асад да бъде съден в Хага в процес на военни престъпления, позиция, която изглежда неразличима на практика от трите „не“-та.
Малко вероятно е да се откаже от този консенсус. Той казва:„Приключихме“; по всяка вероятност не сме. Тръмп обяви оттеглянето на американските сили от Сирия, но неговата администрация все още е обвързана със сваляне на режима и икономическа война срещу народа. Тръмп все още е активно ангажиран с другите антиирански фронтове. Той ще бъде под силен натиск, за да покаже своята самоувереност по този въпрос. А той може да си мисли, че има предимството да го направи.
Превод и редакция: Тереза Герова
