От четирите поста през годината този е най-важният и най-продължителният, като идеята му е да припомни 40-дневния пост на Спасителя в пустинята. Този пост въвежда в Страстната седмица и в самото събитие, наречено Възкресение Христово. През Великия пост човекът скърби заради своята греховност, станала причина за жертвата на Иисус Христос. Човекът трябва да преосмисля поведението си и да се моли да му бъдат простени греховете, за да се пречисти телом и духом. За този период има специален сборник с песнопения, т. нар. Постен триод, който съдържа кратък канон обикновено с покаен характер за всеки ден от поста. Целта на постите е, чрез въздържание (не само от определени храни, но и от широк спектър „лоши мисли и дела“) и смирение да се постигне покаяние, за да се посрещне достойно Възкресение Христово.
Първите дни на поста всички епархии на Българската православна църква четат Велик покаен канон на св. Андрей Критски.
По време на Великденския пост се консумират предимно растителни храни и са забранени храните от животински произход, включително мляко, риба и яйца.
През този период се консумират повече плодове и зеленчуци, вода и хляб. Целта е прочистването на тялото да доведе и до пречистването на душата. Смята се, че постите помагат за смирението, укротяване на гнева, на езика и на похотта.
Постите не са препоръчителни за деца, бременни жени и хора със слаба имунна система.
