Смолян. 17 януари 1878 г е паметен ден за Средните Родопи и Смолян, когато получават свободата си, макар и за кратко. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Златка Петрова – историк и главен уредник на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. Денят ще остане завинаги в историята с освободителния поход на генерал Черевин, който преди 141 години влиза с Казашката кавалерийска бригада в смолянския квартал Устово, където е посрещнат от местното население като освободител. „След освобождението на Пловдив на 4 януари и боевете от 4 до 6 януари 1878 г. при селата Първенец, Марково, Брестник и Асеновград, част от разбитата армия на Сюлейман паша се втурва през Родопите към Беломорието, а друга част се насочва по пътя Хасково – Кърджали. Освободителният поход на руската армия на генерал Черевин в Средните Родопи започва след разбиването на турската армия на Сюлейман паша. На 12 януари 1878 г. Казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин, в състав от осем сотни, потегля от Асеновград в посока Бачково-Павелско-Хвойна-Чепеларе-Устово-Рудозем-Златоград-Димотика“, поясни Петрова. Тя разказа, че в донесение командирът на четвърти ескадрон от девети Хусарски – Киевски полк ротмистър Ренард пише до полковия си командир, че пътят между Станимъка и Наречен е по склона на планината и се издига на голяма височини, има много камъни и скали, които са като естествена стъбла с височина до 2,5 метра. По думите му, подемите са били стръмни и хлъзгави, а пътеката е била твърде тясна. Нощем движението по нея е било невъзможно. Походът е извършен за 9 часа , като само половин час е можело да се язди, а през останалото време съ вървели пеша, поясни Петрова.
„На 17 януари 1878 г. камбаните на двете устовски църкви известяват навлизането на русите, които са посрещнати възторжено от местното население. „Радостта беше неописуема – разказва Стою Шишков – миналото се забрави. Това бе за първи път от векове, когато руски крак стъпваше в сърцето на Родопите”. На 18 януари конен отряд с 30 конници се отправя за Долно Райково и Смолян. Денят 19 януари 1878 г. остава трайно в народната памет на златоградчани, а идването на руските войски е възпято в народна песен“, посочи Петрова.
Тя отбеляза, че изкуствено и несправедливо установената граница съгласно Берлинския договор, която разделя еднородното българско население на две части, довежда до постоянния копнеж и поражда нова борба на хората от двете страни на границата за пълното обединение на Родопската област. Този процес завършва, макар и непълно, с Балканската война. „Паметни ще останат дните 19, 20 и 21 октомври 1912 г., когато воините на 21 пехотен Средногорски полк, командвани от прославения командир Владимир Серафимов, извоюваха желаната свобода. Връх Средногорец се превърна в жертвеник, в място за свята клетва и с гордост е наричан от местното население „Родопската Шипка”“, каза още Златка Петрова.
Нели ГЕРГЬОВСКА