Външният министър в оставка Теодора Генчовска (ИТН) предостави на парламента двустранния протокол между България и Северна Македония, но според "Продължаваме промяната" го е засекретила. Нещо, което от Външно министерство отрекоха.
Нейните опити да блокира евентуално решение по въпроса със Северна Македония в момента, когато той се обсъжда на най-високо ниво в ЕС, са съпътствани от продължаващата истерична кампания на партията ѝ "Има такъв народ" да саботира изгодния за България шанс за изход от кризата.
"Продължаваме промяната" (ПП) съобщиха във вторник, че Генчавска е внесла документите с гриф за достъп "За ползване", което ограничава кръга на хората, които могат да ги прочетат. Именно поради това те не могат да бъдат огласени пред обществото, което вече е достатъчно облъчено от пропагандните лозунги на ИТН, ВМРО, президента Румен Радев и пр.
"Призоваваме министър Генчовска да свали секретния гриф. Призоваваме също МВнР в най-кратки срокове да пристъпи към подписване на договорения от министър Генчовска двустранен протокол - очакване, публично обявено и от външния министър на Северна Македония Буяр Османи", настояха от ПП.
„Продължаваме промяната": Трифонов заблуди българските граждани и разпространи неверни твърдения
Според Външно министерство, обаче, "документите нямат секретен гриф и са входирани в явно деловодство на Народното събрание и Министерския съвет, заведени по този начин те са достъпни за запознаване от всички народни представители".
Очаква се парламентарната комисия по външна политика да се събере в сряда и да обсъди позицията на Външно министерство по всички очаквания около предложението на френското ротационно председателство на ЕС.
Очакванията на управляващите бяха, че заседанието ще се проведе след вота на недоверие, което трябва да бъде насрочено 24 часа след дебатите по вота във вторник, пише Медиапул. Тоест, има възможност обсъждането за РСМ да стане в четвъртък, но заседанието е насрочено за 15.00 часа в сряда.
Френското ротационно председателство на ЕС се съобрази със София и вкара в преговорната рамка на Северна Македония българските изисквания. По този начин ЕС става гарант за изпълнението им - нещо, което доскоро бе немислимо, тъй като страните членки не искаха да извеждат решаването на двустранни спорове на европейско ниво. В опит да се отблокира европейската интеграция на Западните Балкани, обаче, бе постигнат компромис.
В проекта на преговорната рамка обаче са заложени и двустранните протоколи, които трябва да бъдат подписани между Скопие и София съгласно договора за добросъседство между двете държави от 2017 година.
По този протокол България и Северна Македония преговарят от месеци около т.нар. пакет "5+1". Целта е той да съдържа правнообвързващи гаранции за изпълнение на поетите в Договора от 2017 година ангажименти. Преговорите бяха водени именно от министър Генчовска, която трябва и да подпише протокола.
Генчовска: Ревизия за позицията ни за РСМ бе изпратена от съветник на премиера НА ЖИВО
Една от точките в пакета вече бе изпълнена от Северна Македония, която изпрати нота до ООН, в която уточнява, че името Северна Македония засяга само страната, а не и географската област.
Протоколът трябва да съдържа и ангажимент македонските българи да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в РСМ, и други.
Какво следва?
Засега решението по казуса е заложник на политическата криза у нас. Ако правителството оцелее при гласуването на вота на недоверие, може да се очаква развитие по казуса с вдигането на ветото за преговорите на РСМ с Европейския съюз.
В същото време напусналата управлението и разпадаща се партия ИТН продължава да повтаря мантрата на лидера си Станислав Трифонов за "национално предателство", в опит да оправдае оттеглената си подкрепа за кабинета на Кирил Петков, който вече изтъкна други причини – корупционни. Най-голямата опозиционна партия ГЕРБ, която носи пряка отговорност за калпавия договор от 2017 г. и която твърди, че отстоява евроатлантически ценности, отказва да се ангажира с ясна евроатлантическа позиция по казуса със Северна Македония.
Всичко това блокира историческия шанс за развързване на заплетения възел в благоприятна за България посока, тъй като страната ни получава възможност да защити исканията си спрямо Северна Македония, а в същото време да постигне националния си интерес регионът да стане част от ЕС.
И ГЕРБ, и ДПС дадоха сигнали, че са готови да подкрепят решение на кризата, но според информация на Mediapool това въобще не е сигурно.
И Теодора Генчовска подава оставка
ДПС обвързва решението си по темата с постигането на свои странични интереси, свързани предимно с Делян Пеевски, санкциониран по американския закон "Магнитски" за "значима корупция".
Затова "Продължаваме промяната" и "Демократична България" остават предпазливи и ще изчакат най-малкото да видят дали ще получат подкрепа в НС и едва след това могат да използват този кредит на доверие, за да търсят пробив.
И ИТН започна да харесва френското предложение
В същото време т.нар. френско предложение събира все повече подкрепа и дори основните фактори, които нагнетиха истерия около преговорите – президентът Румен Радев и "Има такъв народ" го оцениха високо.
След като преди ден Радев, каза, че това предложение е "най-справедливото", което сме получавали, във вторник Димитър Гърдев от ИТН го определи като "добро, ако бъде обработено".
"Има неща, по които има забележки - и към езика и към това, че се използва терминът "малцинство", но те могат да бъдат изработени с позицията на България. Много е важно обаче какво представлява двустранният протокол между България и Северна Македония", посочи Гърдев.
Той разкритикува решението на МС този документ да бъде изпратен директно в парламентарната комисия по външна политика, без да бъде обсъден в кабинета.
"Четвърти ден не можем да отворим документ, който е представен на българската държава. На какво се дължи? Някой да го обясни. Какво се прави? Саботаж? Не го казвам - но може би", каза той пред БНТ, макар да е ясно, че саботажът идва именно от министъра на ИТН Теодора Генчавска.
Преди това, за да избегне спекулации и нови атаки, премиерът Кирил Петков прехвърли въпроса изцяло към парламента. Решението дойде в отговор на непрекъснатите спекулации на ИТН, че Петков готви самостоятелно "вдигане на ветото".
Новата тактика – предложението е добро, но да не се бърза
Така и Радев, и ИТН, и донякъде БСП, които до съвсем скоро бяха категорични, че България не трябва да пуска Северна Македония към ЕС, се принудиха да признаят пробива, постигнат от кабинета и залегнал в предложената от Франция преговорна рамка за РСМ.
Сега обаче те залагат на нова тактика, според която не трябва да се бърза. В същото време няма гаранции, че това предложение ще продължи да бъде в сила занапред, тъй като френското председателство на ЕС изтича в края на юни.
Не се знае каква ще бъде и политическата конюнктура в Северна Македония. Ако властта премине към ВМРО-ДПМНЕ, много трудно Скопие ще приеме българските искания.
Липсата на българска позиция бави процеса
Подготовката на срещата на върха на ЕС в четвъртък и петък тази седмица вече е в ход, но въпросът за започването на преговори със Северна Македония и Албания е на трупчета, защото липсва българска позиция.
Според неофициална информация е възможно развитие по темата след вота на недоверие.
Еврокомисарят по съседство и разширяване Оливер Вархеи, който участва Софийския икономически форум III, коментира, че както Гърция и РСМ успяха да преодолеят своите различия, така това сега трябва да направят България и Северна Македония.
"Очакваме България да положи още повече усилия в тази посока", каза еврокомисарят.
Скопие изчаква да види дали София е готова на конкретни разговор
Управляващите в Скопие също са под силен натиск да не приемат т.нар. френско предложение. Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ проведе многохиляден митинг и твърди, че се готви "българизация" на Северна Македония.
Външният министър Буяр Османи коментира, че стратегията на страната му
е да изчака да види дали в София има политическа воля за влизане в конкретни разговори по конкретни въпроси, решения и документи, каквато засега не виждат.
"Няма да навлизам в коментар на предложенията и идеите на френското председателство, защото трябва да видим дали в София има политическа воля да се продължи нататък, но и не искам да казвам нашите позиции по въпроса с предложението на френското председателство, за да не създавам каквото и да било алиби в София преди техния политически дебат", каза Османи.
Той потвърди, че формално в страната все още не е пристигнало предложението на френското председателство за преговорната рамка за страната.
"За езика сме казали, че португалското предложение е основа за добро решение, т.е. няма да приемем каквито и да е квалификации за езика в преговорната рамка, но също така няма да приемем историческите въпроси да бъдат условие за придвижване на процеса напред”, заяви Османи и уточни, че докато преговорите се движат в рамките на червените линии, определени от декларация на парламента в Република Северна Македония, няма нужда да съгласува нищо с парламента в страната.
