1. След 18 години като президент на БФС Борислав Михайлов разви странно автоимунно заболяване – страх от привърженици на футбола, и като терапия им затвори вратите на националния стадион преди мача България - Унгария на 16 ноември. Небивал прецедент, никой в света не е оставял трибуните пусти, без да е постановено наказание от ФИФА или УЕФА. Стигна дотам със съзнание за екстериториалност и пълна загуба на чувство за реалност.

Ние свикнахме, дори се примирихме, че сме опашкари във всевъзможни класации: най-бедната страна в Европа, най-ниска средна продължителност на живота, най-ниска удовлетвореност от законността и реда, от липсата на справедливост… Но за значителна част от населението футболът е болезнена мярка за съотнасяне, сриването ни до страна-футболно джудже, ни дойде в повече. В много повече. Така се стигна до взрив, който превърна улицата във Велико народно събрание. Но я окървави.

Ултрас-културата не е български патент и както навсякъде по света тълпата отключва пещерни инстинкти. В колкото по-голямо многолюдие се разтваря индивидът, толкова по-яростно изригва. Сякаш насреща е не ЗАКОНЪТ и РЕДЪТ, а вражеската агитка на омразен съперник. Сред полицаите също се намериха единици, които забравиха, че са на улицата, за да усмиряват, а не да раняват хора, които не хулиганстват и не палят. Да си припомним как Йовковият Индже удари укрепената Жеруна, ей така, на юруш. Защото ябълката не пада, ако не раздрусаш здраво клона.

В чашата на стадиона не би се стигнало до това, което стана на улицата. Органите на реда на входа късат капачките на минибутилки с минерална вода, които поради екосъображения производителите правят неделими от опаковката, пропускат „джепане“ за престрелки между фенгрупи, но камъни с размери на павета нямаше да има. И чрез видеонаблюдение на стадиона може да се търси индивидуална, а не сляпа групова отговорност.

„Ябълката“ падна. След като Михайлов публично си писа шестица за 18-годишната дейност. И дори след 16 ноември се обяви за човек с „много голям морал“. Тази стилна фигура би могла да бъде тест за психолози и филолози. Все пак, за изпроводяк, най-добре му стои последното изречение в „Това ви чака“ от публицистиката на Христо Ботев: „Не му стига на магарето крастата, ами и мухите го хапят.“

Но тази оставка нищо не значи, ако не послужи като сигнал за оздравителен градеж от основите на потъналия в бездна от проблеми български футбол.

2. Когато футболното ни първенство има ясен победител още през октомври-ноември, това говори не само за качествата на шампиона, но и на конкуренцията. Не чак толкова отдавна първите две места бяха резервирани за ЦСКА и „Левски“, а от 2012 година насам „Лудогорец“ е безспорен хегемон и наниза дузина последователни титли. Да, две от тях са луд късмет. На 25.05.2013 г. в последния 30-ти кръг, на „сините“ им трябваше задължителна победа срещу „Славия“, водеха с 1:0 15 минути преди края, но злощастен автогол на Димитър Везалов просто подари златните медали на „Лудогорец“ и титла № 2. При 72:71 точки столичани никак не се зарадваха на среброто. Титла № 12 през сезон 2022/23 г. отиде в Разград с фотофиниш. На 03.06.2023 г. в 34-тия кръг ЦСКА - София също се нуждаеше от задължителна победа срещу ЦСКА 1948, но при резултат 1:1 в последната минута на щедрото добавено време Иван Турицов пропусна дузпа. Този малшанс остави столичани на второ място с 1 точка по-малко – 85:84. Но, както отдавна е забелязано, късметът знае къде му е мястото.

Отборът на „Лудогорец“, който се градеше около бразилеца Марселиньо, направи в Шампионска лига силни мачове срещу отбори като Реал (Мадрид), „Ливърпул“, “Арсенал“. В момента нещата не са на същото ниво, но отбори като „Черно море“ и „Левски“ нямат потенциал да спрат разградчани по пътя им към 13-та поредна титла. Кадрово ЦСКА - София стои добре, но от откриващия мач до прекратяването на шампионата за зимната пауза, отборът игра на супер ниво само през първото полувреме при гостуването на „Локомотив“ (Пловдив). Не е достатъчно. Показателен е последният мач на 10.12.2023 г. преди реконструкцията на армейския стадион, който домакините загубиха срещу „Лудогорец“ с 0:1. Добавеното време към двете полувремена прехвърли 20 минути – най-дългият шампионатен мач с най-малко футбол…

Шампионът преди време, бил той „Левски“ или ЦСКА, изграждаше гръбнака на националния отбор, а приносът на „Лудогорец“ е символичен. Не може да бъде иначе. На 05.04.2017 г. отборът излезе на стадион „Локомотив“ в Пловдив с 11 чужденци, в хода на мача треньорът Георги Дерменджиев пусна на смяна още трима. За първи път в Пловдив български отбор изигра официален мач, без на терена да стъпи български футболист. През последните 11-12 години само в „Левски“ се завъртяха, избледняха и си заминаха десетки чужденци. Вижте колко интернационален е съставът на ЦСКА - София. Как да се сглоби конкурентен национален отбор, след като във водещите отбори български футболисти липсват дори на резервната скамейка? Макар че от години се чуват трезви гласове през цялото времетраене на мача на терена задължително да има поне петима българи. Решение, което не иска инвестиции, но ще смръщи веждите на влиятелни собственици.

3. През ноември 2012 г. „Барселона“ спечели шампионатен мач срещу „Леванте“ с 4:0, като изведе на терена 11 възпитаници на собствената си школа „Ла Масия“. Сега никой от клубовете в големите европейски първенства не може да си позволи такъв лукс, но националните отбори, с малки изключения, се формират от собствено производство футболисти, някои от които играят в чуждестранни шампионати. В българските школи израснаха футболисти, които класираха националния отбор на седем световни финала. Поколението, което се изкачи до 4-то място на световното първенство в САЩ през 1994 г., излезе на трансферния пазар доста късно: Наско Сираков в „Сарагоса“ (1988 г.), Николай Илиев в „Болоня“ (1989 г.), Любослав Пенев във „Валенсия“ (1989 г.), Емил Костадинов в „Порто“ (1990 г.), Трифон Иванов в „Бетис“ (1990 г.), Христо Стоичков в „Барселона“ (1990 г.), Йордан Лечков в „Хамбургер“ (1992 г.).

Майка България, заедно с българите по света, продължава да ражда таланти. Някои от тях попадат в престижния списък на вестник „Гардиън“ на най-добрите млади футболисти в света, ето четирима: Кун Теменужков (мина през „Ла Масия“, но не загуби в ниските нива на испанския футбол), Никола Илиев (юноша на „Ботев“/Пловдив, мина през „Интер“, сега е в ЦСКА 1948, национал), Мартин Георгиев (през „Ла Масия“, сега в „Славия“), Валентин Йотов (роден в САЩ, сега е в юношеската формация на „Байерн“, играе за юношеския национален отбор на България). Бургазлията Димо Кръстев мина през „Фиорентина“, сега играе за „Катанзаро“, получава повиквателни за националния отбор, а Димитър Митов от етрополската школа е вратар на шотландския „Сейнт Джонсън“. Частен случай е Лукас Петков, с български корени, трето поколение немски гражданин, продукт на немската школа, не знае български, но облича нашата национална фланелка. Най-младият от всички Марсел Бибишков (роден на 11.04.2007 г.) едва на 15 години дебютира в мъжкия  отбор на „Пирин“, сега е в школата на „Ювентус“.

Но работата на нашите школите и още ред недъзи в организацията на родния футбол докараха състоянието му, показано в борбата за класиране на европейското първенство в Германия през 2024 г. Чудо е мъжката постъпка на Илиан Илиев да поеме националите в критичен момент и да постигне две равенства с класните отбори на Унгария и Сърбия. Триумвират Гуардиола, Клоп и Моуриньо да бе мобилизиран, не би могъл да постигне повече в този момент. Защото много години вече не излиза от актуалност горчивата фраза на Томас Лавчис: „Сами да сме в групата, пак няма да се класираме“…

4. На 11.07.2023 г. „Лудогорец“ стартира зле европейската кампания и загуби при гостуването на непретенциозния „Балкани“ (Косово) с 2:0. Три дни по-късно, в първия кръг на новия шампионат, треньорът Ивайло Петев се възползва от дългата скамейка на отбора и изведе на неутралния пловдивски терен друга единадесеторка, която още по-непретенциозният новак „Крумовград“ като на шега и с лекота победи с 3:1. Прекрасен дебют в първа дивизия, който окрили момчетата. И чак в осмия кръг, пак в Пловдив, на трети септември при седмата поредна победа на „Локомотив“ с 4:0 и два бутикови „крачола“ на Джовани, те осъзнаха къде са попаднали.

5. Уважаваният футболен специалист Ферарио Спасов бе убит на пътя, блъснат в колата си от самонадеян скоростник на 11.11.2023 г. Той бе треньор на „Ботев“ (Пловдив) през 2012 г., когато отборът играеше приятен футбол на препълнен стадион. Тогава Тодор Неделев попадна в първия състав и показа качества на изгряваща  „звезда“. Спасов има и втори период, начело на „жълто-черните“ – 2019 – 2020 г. Поклон, Фери.

6. Точно 30 години след паметния мач на „Парк де Пренс“ в Париж, когато българският национален отбор победи Франция и се класира за световните финали в САЩ, в София бе открита Зала на славата – музей на Христо Стоичков. От 17.11.2023 г. там могат да се видят  знаковите отличия на именития футболист  - „Златната топка“(1994 г.), „Златната обувка“ за най-добър голмайстор на Европа (1990 г.), „Златният Онз“ за най-добър футболист в света (1992 г.), фланелки на отборите, за които е играл, разменени фланелки с големи имена от световната футболна сцена, паметни снимки. Ветеранът Стоичков игра в Пловдив на 16.11.2023 г. цял мач със съотборници от американското лято на 1994 г. – върховия момент в историята на българския футбол, срещу отбор на румънския парламент. На стадион „Локомотив“ го чакаха десетки деца, които не са го виждали с № 8 на гърба по време на шеметната му кариера, но легендата ги води при спортиста-пример.

7. След мача от първия предварителен кръг в Лигата на конференциите срещу „Македония“ (ГП) на 28.08.2022 г., футболистът на ЦСКА - София Георги Йомов даде положителна проба за употреба на анаболния стероид дехидрохлорметилтестостерон. Чак на 15.03.2023 г. УЕФА се поизнесе, че спира състезателните му права за 4 години, считано от момента на вземането на пробата. Не помогна защитата на адвокат от известна швейцарска кантора и обжалването в Международния спортен арбитражен съд (КАС) в Лозана. Йомов е на 26 години (роден на 06.07.1997 г.). Може да запази част от безспорните си качества, но трудно ще се върне към професионалния футбол.

8. Заедно с брилянтната си спортна кариера Владимир Николов стана баща на волейболно семейство с 4 деца. И когато големият му син Сашо (роден на 30.11.2003 г.) започна да развива вродения си талант, бащата, обявяван за най-добър диагонал в света, публично призна:

- Той е по-добър от мен.

И това не е просто фамилен комплимент. Синът вече е стожер на националния отбор, играе на суперниво в силното италианско първенство и окуражава по-малкия си брат Симеон (роден на 24.11.2006 г.):

- По-добър е от мен, изпреварва ме с година и половина. Нямам търпение да играя с него в един мъжки отбор.

Събраха се на олимпийския квалификационен турнир в Китай тази есен. Мони дебютира в мъжкия национален отбор едва на 16 години, нещо неслучвало се досега.

За разлика от бащата – диагонал, Сашо е посрещач, а Симеон – разпределител. Млади са момчетата, всичкото време на света им принадлежи.

9. Спортният август носи името на Нургюл Салимова. Съвсем малко не й достигна, за да спечели в Баку Световната купа по шахмат и остана втора. Много се зарадвахме на самотното лятно цвете.

В края на септември Белослава Кръстева пропусна златен шанс да стане световна шампионка по шахмат на първенството за юноши и девойки до 20 години в Мексико. А в последната партия й трябваше реми.

Затова пък на Европейското първенство за жени в Будва (Черна гора) шансът споходи великолепната игра на нашите момичета. В последната партия на последния кръг Гергана Пейчева имаше откровено загубена позиция, но срещу нея седеше грузинка, а не непогрешим робот. Гери успя да спечели и тази точка донесе шампионската титла на българския национален отбор. Въпреки организационната неразбория с колекция от настръхнали една срещу друга шахматни федерации, въпреки отсъствието  на държавно финансиране, въпреки липсата на подготвителен лагер, въпреки… Значи не всичко в държавата ни е толкова  фалшификатно, щом продължават да се множат златните момичета: Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Виктория Радева, Гергана Пейчева, Белослава Кръстева. И са най-красиви, и са най-добри!

Нейко ДАМЯНОВ