Световното първенство по футбол през 2026 г. е в разгара си, а погледът на милиарди фенове е прикован в най-ценното спортно отличие. Малцина обаче се замислят, че златната статуетка, която капитаните вдигат днес, не е същата, с която е започнала историята на турнира. Всъщност най-желаната купа в света има две емблематични версии, разделени от половин век история и изпълнени с криминални сюжети, достойни за Холивуд.
Първият трофей е представен при старта на Световните първенства през 1930 г. Той носи името на Жул Риме – най-дългогодишният президент на ФИФА, управлявал организацията цели 33 години (между 1921 и 1954 г.).
Дизайнът е създаден от френския скулптор Абел Лафльор, трофеят изобразява Нике – древногръцката богиня на победата, която държи над главата си осмоъгълна чаша. Статуетката е изработена от позлатено сребро върху основа от полускъпоценния камък лапис лазули.
По време на Втората световна война трофеят е спасен по изключително необичаен начин. Италианският футболен функционер Оторино Бараси го скрива в кутия за обувки под леглото си в Рим, за да не попадне в ръцете на нацистите.
Месеци преди Световното в Англия през 1966 г., купата е открадната по време на публична изложба. Намерена е дни по-късно от куче на име Пикълс, което я подушва под жив плет в Южен Лондон, увита във вестник.
През 1970 г. Бразилия става световен шампион за трети път и съгласно тогавашните правила на ФИФА получава правото да задържи оригиналния трофей завинаги. През 1983 г. обаче той е откраднат от централата на Бразилската футболна конфедерация в Рио де Жанейро и никога не е намерен. Смята се, че крадците са го претопили.
След като Бразилия прибира „Жул Риме“ през 1970 г., ФИФА се нуждае от нов дизайн за първенството през 1974 г. в Западна Германия.
Новият трофей е дело на италианския творец Силвио Гацанига (автор и на купата на Лига Европа). Той е висок 36 сантиметра, тежи близо 6 килограма и е отлят от 18-каратово злато. Композицията изобразява две човешки фигури, които в устрема си повдигат планетата Земя. Според ФИФА това перфектно улавя „глобалния и обединяващ дух на футбола“.
Горчивият опит от изчезването на първия трофей кара ФИФА да промени правилата. Днес нито една нация няма право да задържи оригиналната купа за постоянно. Шампионите я вдигат по време на официалната церемония веднага след финала, след което тя се прибира от ФИФА, а отборът получава позлатено копие (реплика).
