Ако на Земята избухне ядрена война, за едни от най-добрите места за укритие обикновено се смятат Австралия и по-малкият ѝ съсед Нова Зеландия. Причината е в тяхната изолация, големите площи земеделска земя и отдалечеността им от силно въоръженото Северно полукълбо.

Това със сигурност са добри варианти за хората, които биха искали да оцелеят при подобен сценарий. Швейцария обаче също има сериозно предимство, особено ако си представяте постапокалиптично бъдеще като в „Silo“ или „Fallout“. Страната с население от около 9 милиона души и дългогодишна политика на военен неутралитет разполага с огромен брой ядрени убежища.

По време на Студената война между САЩ и Съветския съюз Швейцария не е имала особени основания да смята, че ще бъде пряка мишена при евентуална ескалация. Радиоактивното замърсяване обаче не се съобразява с държавните граници и страната започва да се подготвя за най-лошия сценарий, при който радиация след ядрен удар се разпространява из Европа.

„Швейцария разработи далновидна и уникална в световен мащаб концепция: изграждане в цялата страна на здрави, прости и икономични убежища, които да позволят на швейцарското население да оцелее под земята в случай на ядрена война в Европа“, обяснява Федералната служба за гражданска защита на Швейцария.

До края на Студената война строителството на убежища и подготовката за продължителен престой в тях остават основна част от гражданската защита. През този период са построени и няколко огромни бункера.

Един от най-известните е Sonnenberg в Люцерн, построен през 70-те години и предназначен да приюти около 20 000 души.

„Тогава 20 000 души представляваха една трета от населението на нашия град“, разказва пред NPR Зора Шелберт, екскурзовод в бункера.

„Тоест всеки трети жител на Люцерн е трябвало да бъде настанен в този бункер.“

Убежището обаче разполагало със запаси от дизелово гориво само за няколко седмици. След изчерпването им електрозахранването би се превърнало в сериозен проблем, така че животът под земята в стил „Fallout“ едва ли би продължил особено дълго.

За щастие тези бункери от времето на Студената война никога не са били изпитани при истинска ядрена атака.

След края на Студената война би могло да се очаква Швейцария постепенно да се откаже от тази политика. Страната обаче прави обратното и запазва принципа „убежище за всеки жител“, така че общият капацитет на съоръженията да бъде достатъчен за населението. Покритието все пак се различава между отделните райони.

Самите убежища са сравнително семпли, за да бъдат ограничени разходите за изграждане и поддръжка. Те са направени от стоманобетон, оборудвани са с противовзривни врати и разполагат с аварийни изходи, които могат да бъдат използвани, ако основният вход бъде блокиран.

Във всяко убежище има и вентилационна система, а по-големите съоръжения разполагат с допълнителни въздушни шлюзове, които ограничават проникването на външен въздух.

„Убежищата са стандартизирани и се изграждат с изпитани компоненти. Освен това могат да бъдат с различни размери и разпределение“, обяснява швейцарската Федерална служба за гражданска защита.

Броят на хората, които могат да бъдат настанени, зависи от размера. Най-познати са частните убежища в мазетата на къщи и жилищни блокове. Обикновено те могат да поберат между 5 и 50 души. Много населени места разполагат и с големи обществени убежища, например под училища и административни сгради, които могат да приемат стотици хора.

През 2010 и 2011 г. в Швейцария се обсъжда прекратяване на тази политика. След ядрената авария във Фукушима обаче страната решава да запази системата.

Строителните предприемачи трябва или да изградят убежище, или да направят финансова вноска за обществено убежище в района.

Изграждането на ядрени бункери десетилетия след края на Студената война може да изглежда като отживелица. Заради променената ситуация със сигурността в Европа и войната в Украйна Швейцария обаче реши да продължи да инвестира в тази инфраструктура. Предвижда се обновяване на стари убежища и оборудването им, както и промени във финансовите вноски и задълженията при ново строителство.

„През последните 60 години Швейцария разработи цялостна защитна инфраструктура за населението, властите и гражданската защита. Променящата се глобална ситуация със сигурността, особено продължаващата война в Украйна и други регионални конфликти, показва значението на подобна инфраструктура за Федералния съвет“, посочва швейцарското правителство.

Според властите въоръжените конфликти продължават да бъдат реална заплаха и през XXI век, а промените в правилата за гражданска защита трябва да запазят готовността на страната при евентуален военен конфликт.

Остава надеждата тези убежища никога да не бъдат използвани по предназначение. Дотогава швейцарците могат спокойно да продължат да ги превръщат в складове, винарски изби, а понякога дори и в сауни.

Превод: GlasNews.bg