Горещата вълна, която обхвана голяма част от Европа, не застрашава само здравето на хората. Все повече експерти предупреждават, че екстремните температури вече се превръщат и в сериозен икономически проблем - от по-високи сметки за ток до загуба на доходи и принудително намалено работно време.

Според ново изследване на Climate Analytics съчетанието между екстремни горещини и суша вече намалява средните доходи на европейските домакинства с близо 3%. Учените предупреждават, че ако глобалното затопляне достигне 2,7 градуса до края на века - каквато е прогнозата при сегашните политики - средният доход на европейските семейства може да намалее с 27%. Ако затоплянето бъде ограничено до 1,5 градуса, както предвижда Парижкото споразумение, спадът би бил около 7%.

Първият удар вече се усеща в сметките за електроенергия. Заради масовото използване на климатици и по-високото натоварване на електроенергийните системи цените на електроенергията достигнаха рекордни стойности в няколко европейски държави. В Белгия беше отчетена цена от над 1038 евро за мегаватчас, в Нидерландия - над 900 евро, а в Германия - повече от 747 евро.

Причината е, че вечер, когато температурите остават високи, а производството на соларна енергия намалява, електроенергийните системи разчитат все повече на газови централи, което оскъпява тока.

Жегата обаче удря и пазара на труда. Във Франция и Великобритания училища съкращават учебните занятия или затварят временно, което принуждава много родители - най-често майки - да търсят спешна грижа за децата си или да отсъстват от работа.

Още по-сериозни са последствията за хората, които работят навън. Земеделски работници, строители, куриери и служители във фабрики губят работни часове заради високите температури. В части от Франция вече е забранена работата на полето през най-горещите часове на деня заради повишения риск от пожари.

Изследването показва, че най-тежко засегнати са домакинствата с най-ниски доходи. Най-бедните 20% от европейците губят средно около 4% от доходите си при едновременно настъпване на горещини и суша - значително повече от останалата част от населението.

Най-тревожни са и дългосрочните прогнози. Ако климатичните промени се задълбочат, Испания може да загуби повече от една трета от доходите на домакинствата си, а в Гърция спадът може да надхвърли 50%.

Сред държавите, изложени на най-голям риск, изследователите посочват още България, Румъния и Кипър. Според авторите на анализа именно тези страни могат да бъдат сред най-силно засегнатите от увеличаващите се горещини, сушата и икономическите последици от климатичните промени.

Експертите предупреждават, че ако не бъдат предприети навременни мерки, броят на хората, изложени на риск от бедност в Европа, може да нарасне от около 60 милиона при сценарий с ограничено затопляне до 127 милиона при по-неблагоприятно развитие на климатичните промени.

Източник: Euronews; Превод: GlasNews