В ранните часове на съботния ден Иран екзекутира 23-годишната Марзие Ниери в централния затвор в Казвин – поредният трагичен случай, който оголва дълбоката правна и социална дискриминация срещу жените в региона.
Марзие, която според правозащитници е била принудена да сключи брак едва 17-годишна под натиска на семейството си, е осъдена на смърт, след като съдът отхвърля аргументите ѝ, че е действала при самоотбрана срещу опит за сексуално посегателство, предава EuroNews.
Историята на Марзие е болезнено отражение на омагьосания кръг, в който са уловени хиляди жени в Близкия изток. Инцидентът датира от октомври 2021 г., когато 18-годишната тогава девойка е нападната в дома си от ранен и пиян бизнес партньор на съпруга ѝ.
В опит да се защити, тя го ранява с кухненски нож, като по време на сблъсъка загива и съпругът ѝ. Впоследствие иранският съд пренебрегва показанията ѝ за нападението и, по искане на близките на загиналите, прилага ислямския закон за отмъщението (qisas) – доктрина, която оставя съдбата на обвинения в ръцете на роднините на жертвата.
Правозащитни организации алармират, че съдебните системи в страни като Иран лишават жените от основни права и защита.
Липсата на законодателство срещу домашното насилие, ранните принудителни бракове, икономическата зависимост и почти пълната липса на достъп до развод оставят жените без никакъв реален изход от насилнически връзки. Когато се опитат да се защитят, правната рамка ги третира не като жертви, а като хладнокръвни престъпници.
Данните за 2026 г. показват, че Марзие е поне 14-ата жена, екзекутирана в Иран от началото на годината. Това е продължение на мрачната тенденция от 2025 г., когато в страната са умъртвени най-малко 61 жени – най-високият брой за последния четвърт век и увеличение с близо 70% спрямо предходната година. Повечето от тези присъди са именно за убити съпрузи или годеници в контекста на системно насилие.
В същия ден иранските власти обявиха и 10 смъртни присъди за друга жена – Кoлсум Акбари, обвинена в серийни убийства на възрастни мъже, с които е сключвала временни бракове.
Екзекуцията на Марзие Ниери подчертава как суровите закони и отказът от признаване на правото на самоотбрана превръщат жените в Близкия изток в двойни жертви – първо на патриархалния натиск и насилието у дома, а след това и на самата държавна машина.