Марта Захария е била едва на 26 години и бременна, когато сърцето ѝ спира по време на операция. Половин век по-късно жената разказва за преживяното и признава, че оттогава не се страхува от смъртта.

Днес Марта е убедена, че човешкото съществуване не приключва с физическата смърт. Тя не твърди, че знае какво следва, но преживяното в операционната е променило изцяло отношението ѝ към живота и неговия край, разказва Daily Star.

„Не искам да умирам сега, защото искам да гледам как внуците ми растат и се радват на живота. Но не се страхувам от смъртта“, казва тя.

Историята ѝ започва по време на бременността. По думите на Марта тогава тя попаднала на хирург, на когото впоследствие изгубила доверие, и била убедена, че се нуждае от операция на матката.

При първата интервенция бил установен проблем с шийката на матката и се наложила втора операция. Именно по време на нея настъпил сърдечен арест.

Спомените на Марта от следващите моменти са необичайно ярки.

„Изведнъж напуснах тялото си и го видях върху операционната маса. След това с невероятна скорост влязох в тунел и видях светлина“, разказва тя.

Следващият ѝ спомен е от болничната стая. Когато се събудила, съпругът ѝ бил до нея и държал ръката ѝ. Марта била свързана с медицинска апаратура и имала поставен дренаж.

Първите ѝ думи към съпруга ѝ били, че е сънувала Свети Петър.

Подобни преживявания при хора, преживели сърдечен арест или други животозастрашаващи състояния, са известни като преживявания близо до смъртта. Описания като усещане за напускане на тялото, преминаване през тунел и ярка светлина се срещат в множество разкази, но науката не ги приема като доказателство за съществуването на живот след смъртта.

Преживяното оставило трайна следа в живота на Марта. След операцията тя решила да не се подлага на допълнително лечение в опит да има друго биологично дете.

По думите ѝ преди това е преживяла и загуба на бременност, която тя свързва с лекарска грешка. Страхът от нови рискове за здравето я накарал да избере друг път.

Марта и съпругът ѝ решили да осиновят дете.

„Стигнах до заключението, че Бог има нещо за мен, някаква цел. В моя случай това беше малко момче, което се нуждаеше от мен“, разказва тя.

Пет десетилетия след онзи ден Марта не е забравила усещането от операционната. И макар да иска още много време със семейството и внуците си, казва, че страхът от края е изчезнал.

„Тялото е просто черупка, съд. Убедена съм, че има друг план на съществуване и че той никога не свършва“, казва тя.