Снимка на убита жена с червен маникюр, направена от фотографа на Ройтерс Зохра Бенсемра в Буча, се превърна в един от символите на ужасните престъпления срещу човечеството.

След като снимката облетя първите страници на украински и световни медии и социални мрежи, друга жителка на Буча Анастасия Субачева разпозна жената по характерния й маникюр. Субачева каза, че жената се казва Ирина и е давала уроци по грим. По-късно една от дъщерите на Ирина, Олга, написа болезнен пост за майка си, казвайки, че руските нашественици са застреляли Ирина на 15 минути от къщата й.

Публикуваме превод на статия от CNN, която научи подробности за живота на Ирина Филкина.

***

Разбити мечти

Ирина Филкина имала големи планове за годината. Навършвайки 53 години през април, тя планирала да се съсредоточи върху себе си, след като е прекарала последните три десетилетия в неуморна работа и отглеждане на двете си дъщери между градовете Буча и Ирпен, предградие на украинската столица Киев.

В началото на 2022 г. Филкина се записала на курс по грим при местния гримьор Анастасия Субачева, като купила първия си комплект руж, очна линия и коректор, планирайки да се гримира, за да отиде на предстоящ концерт.

Тя дори си направила вишнево-червен маникюр за Свети Валентин, като нарисувала „сърце на пръста си, защото започнах да се обичам“, казва Субачева пред CNN.

Но плановете й били отложени в края на февруари, когато Русия нахлу в Украйна. Дъщерите й решили да преминат границата с Полша, а Филкина останала да помага на хората. По думите на дъщеря й, тя е прекарала една седмица в търговски център "Епицентър" в Буча, хранейки хората, които се приютяват там и приготвяйки храна за украинските военни.

Как умря Ирина Филкина

На 5 март Филкина се опитала да влезе в една от колите, които евакуирали хора от търговския център извън града. Но когато нямало място, тя решила да се върне у дома с колело. Една от дъщерите на Филкина, 26-годишната Олга Щирук, каза, че е молила майка си да не кара черния си велосипед вкъщи този ден. Вместо това тя я помолила да вземе влака от града.

„Казах й, че там не е безопасно. Русия окупира цялото село - те убиваха хора", каза Шчирук пред CNN.

„Олга, не познаваш ли майка си? Мога да местя планини!" — отговорила Филкина, според Шчирук, детски психолог, която по това време е била в Полша, помагайки на други украински бежанци.

Това бил последният им разговор. Този ден Филкина така и не се върнала у дома.

Ужасяващите кадри, публикувани тази седмица, изглежда са уловили момента на смъртта на Филкина. Видео с дрон, заснето преди 10 март, показва мъж, бутащ черен велосипед по улица Яблунская в Буча, преди да бъде прострелян от руски войници. Най-малко четири струйки дим се изпускат от руска военна кола, след като колоездачът завива в завой.

Второ видео от същата улица, публикувано в Twitter и геолокирано от CNN, показва тялото на жена със синьо яке и светли панталони, изпънато до черен велосипед близо до изкоренен електрически стълб. Единият крак е изкривен. Ръката й е хвърлена настрани. Изгорели и изоставени автомобили са осеяли улицата заедно с пепел и отломки. На други снимки, направени от Ройтерс, по-близо се вижда жена в синьо яке. Ръка наднича от ръкава, ноктите са покрити с вишнево-червен лак и сърце на единия пръст, светещо през калта.

Когато изображение на ръката се разпространи в социалните мрежи тази седмица, Шчирук и Субачева веднага разпознаха чия е ръката: ръката на Филкина. „Как може човек да не разпознае тялото на майка си?“ - каза Шчирук.

Субачева започна да сравнява снимките на Филкина, направени от нея, със снимката на Ройтерс. „Тази снимка на тялото й и моята (снимки) на нейния маникюр… Разбрах, че е един и същи човек и започнах да плача. Трябва да знаете, че зад тази снимка на ръката стои страхотна жена“, каза Субачева и добави, че я е видяла за последно ден преди началото на инвазията.

 

Снимка на ръката на Ирина Филкина, която стана вирусна / Снимка: REUTERS / Зохра Бенсемра

За всички приятели на дъщерите си та била просто "Мама Ира", хората обожавали склонността на Филкина да подкрепя всички около себе си. Когато Филкина видяла океана за първи път преди две години по време на семейно пътуване до Египет, „всички в хотела се влюбиха в нея. Те казаха: „Мамо Ира, върни се“, казва Шчирук.

„Цял живот тя се е отдавала на другите – ( тя) е дала живота си за целите на други хора“, каза Шчирук. След това пътуване до Египет майка й решила, че тя „иска да следва собствените си желания“, добави тя.

Окончателно потвърждение на смъртта

Ето защо Шчирук отказва да повярва в смъртта на майка си, въпреки факта, че на 5 март украинските военни казали на семейството, че тя е починала. Военните казали, че тялото й е невъзможно да бъде прибрано, тъй като наблизо е разположен руски танк.

Шчирук вярвала, че майка й е просто ранена. През целия март тя разпитваше блогъри и се опитваше да се свърже със съседите си, въпреки спирането на тока в Буча, за да разбере дали са чули нещо.

„Представих си, че тя просто се е скрила в мазето – че е видяла окупаторите и е останала някъде да чака“, каза тя пред CNN с пречупен глас.

Всъщност майка й лежела сама на улица "Яблунская", където имаше поне 20 други тела на цивилни, убити по време на едномесечната руска окупация на Буча. През април кадрите и изображенията на улицата след прибързаното изтегляне на Русия потвърдиха най-лошите опасения на Шчирук.

„Когато разбрах за втори път, че майка ми е убита, имах чувството, че гръбнакът ми е счупен. Легнах и плаках от безпомощност”, казва тя.

Шчирук не знае кога ще види тялото на майка си. Местните власти прекараха последната седмица в разчистване на града от загиналите и разминирането му. Кметът на Буча изчисли, че по време на руската окупация са загинали до 300 души, а съобщенията за екзекуции, бруталност и безразборен артилерийски огън доведоха до глобални протести и нови санкции срещу Москва.

Шчирук каза, че майка й не би искала тя да се поддаде на отчаянието. Следвайки духа на майка си, сега тя създава фондация Филкина, за да помогне на младите украинци, засегнати от войната.

„Искам снимката на ръката й да бъде символ на ново начало. Този символ казва на нашествениците, че могат да правят каквото си искат с нас, но не могат да отнемат основното нещо: любовта. Любовта на хората, която те нямат“, казва дъщерята.