Носителката на Нобеловата награда за мир за 2026 година – южноафриканската юристка Нави Пилай, определи като абсолютно „неприемливи“ обявените от САЩ санкционни мерки срещу Международния наказателен съд (МНС).

„Има толкова много напрежение и тревога относно устойчивостта на международните съдилища, и по-специално на Международния наказателен съд в Хага“, заяви Пилай, която участва чрез видеоконферентна връзка от Нюрнберг, в Германия, в събитие, организирано в Нобеловия център за мир в Осло.

„Още по-сериозното е, че една държава обяви санкции срещу съдии заради решенията, които те са постановили. Това е безпрецедентно и е неприемливо“, добави 85-годишната юристка, която вчера призова за защита на международното право, атакувано от всички страни.

Пилай е била председател на независима разследваща комисия на ООН, която миналата година обвини Израел, че извършва геноцид в ивицата Газа.

Изборът на Норвежкия Нобелов комитет, остро критикуван от Израел, беше последван от обявяването на предстоящото въвеждане от Вашингтон на нови санкции срещу МНС. Според Вашингтон санкциите са оправдани от необходимостта да се „защитят американският суверенитет и американските граждани от заплахата, представлявана от МНС“, се посочва в изявление на Държавния департамент на САЩ.

„Те искат повече власт и я искат за наша сметка“, заяви американският държавен секретар Марко Рубио, като междувременно определи МНС като „съд извън закона“.

След като бъдат приложени, санкциите ще забранят всякакви финансови транзакции с МНС, за да бъде „лишен от ресурсите му и да бъде ограничена способността му да функционира“, уточни той.

Санкциите обаче няма да влязат в сила незабавно. Американското правителство предвижда шестмесечен гратисен период, който цели да „даде време на държавите по Римския статут, да представят конкретни и видими мерки в отговор на опасенията на САЩ във връзка с МНС“, се посочва в съобщението.

Вчера осем страни изразиха подкрепа за МНС, след като Вашингтон обяви намерение да наложи санкции, припомня „Фанпейдж“.  Подкрепата беше изразена в документ, подписан от външните министри на Италия, Франция, Канада, Дания, Германия, Нидерлания и Великобритания.