Нежното люлеене, с което обикновено приспиваме малките деца, може да подобри съня и на възрастните. Ново проучване показва, че равномерното движение на леглото намалява събужданията през нощта и подпомага по-дълбокия сън.

Близо един на всеки петима възрастни в Съединените щати има проблеми със съня. Последиците често включват умора през деня, затруднена концентрация и повишен риск от хронични заболявания, съобщава New York Post.

Малко проучване, публикувано в Journal of Sleep Research, проверява дали люлеенето може да помогне на хора със симптоми на безсъние. В експеримента участвали 16 възрастни, които прекарали една нощ в неподвижно легло и още една в легло, люлеещо се бавно от едната страна към другата.

През двете нощи учените наблюдавали мозъчните вълни, движенията на очите и мускулната активност на доброволците. Преди заспиване и след събуждане участниците преминали и тест за памет.

Резултатите показали, че при люлеенето доброволците прекарвали с 34% по-малко време будни през нощта. Времето в най-лекия и лесно прекъсваем етап на съня намаляло с около 15%.

Участниците оценили съня си като по-качествен. Данните от попълнените от тях въпросници показали подобрение с около 25%.

По време на сън мозъкът преминава през няколко етапа, от лек и дълбок сън до фазата на бързо движение на очите, известна като REM. Дълбокият сън се характеризира с бавни мозъчни вълни и кратки изблици на електрическа активност, наречени сънни вретена. Смята се, че тези ритми ограничават влиянието на външния шум и помагат на мозъка да обработи натрупаната през деня информация.

Учените установили, че движенията на люлеещото се легло се синхронизират с естествената електрическа активност на мозъка. Възможното обяснение се крие във вестибуларната система във вътрешното ухо, която отговаря за усещането за движение и равновесие.

При леко люлеене тя изпраща ритмични сигнали към таламуса. Тази мозъчна област участва във формирането на бавните вълни и сънните вретена.

Предишно изследване на същия екип установило, че здрави хора прекарват повече време в дълбок сън и се представят по-добре на тестове за памет, след като спят в люлеещо се легло. Експерименти с мишки също подкрепят предполагаемата роля на вестибуларната система.

Новите резултати обаче трябва да се приемат предпазливо. Проучването включва само 16 души и проследява съня им за кратък период. Люлеенето не е помогнало на участниците да заспят по-бързо и не е подобрило резултатите им на теста за памет.

Методът може да се окаже полезен за хората, които се будят често през нощта, но са необходими по-мащабни и продължителни изследвания, преди да бъде препоръчан като средство срещу безсъние.