Повече от половината от днешните ледници могат да изчезнат до края на века дори ако глобалното затопляне бъде ограничено до 1,5°C. При по-мрачен сценарий от 4°C на планетата ще остане по-малко от една десета от тях, показва нов глобален анализ.

Учени от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих и Свободния университет в Брюксел са създали интерактивен инструмент, който показва приблизително кога може да изчезне всеки от над 200 000 ледника, включени в световния регистър.

В Global Glacier Extinction Explorer потребителите могат да изберат сценарий на затопляне от 1,5°C, 2°C, 2,7°C или 4°C и да проверят бъдещето на конкретен ледник. Картата позволява търсене по име, преглед на площта и надморската височина, както и сравнение между прогнозите.

Цветните точки показват дали ледникът вече е изчезнал, през кой период се очаква да престане да съществува или дали вероятно ще оцелее след 2100 г.

Учените приемат, че ледникът е изчезнал, когато площта му падне под 0,01 квадратни километра или когато от първоначалния му обем остане по-малко от 1%.

Прогнозите обхващат 215 543 ледника от глобалния инвентар Randolph Glacier Inventory. Включени са ледниците извън основните ледени покривки на Гренландия и Антарктида, както и разположените по периферията им.

Изследването използва три независими глобални модела на ледниците, комбинирани с различни климатични модели и сценарии за емисиите. За всеки обект е изчислена средна прогнозна година на изчезване, както и диапазон на несигурност.

Авторите въвеждат понятието „пик на изчезването на ледниците“. Това е годината, през която се очаква да бъдат загубени най-много отделни ледници.

При ограничаване на затоплянето до 1,5°C този пик се очаква около 2041 г., когато приблизително 2000 ледника могат да изчезнат само за една година.

При покачване на температурите с 4°C пикът се измества към средата на 50-те години на века и достига около 4000 изчезващи ледника годишно. В периода между 2035 и 2065 г. загубата може да се задържи между 3000 и 4000 ледника на година.

За сравнение, сегашният моделиран темп е между 750 и 800 ледника годишно. В пиковия момент светът може да губи еквивалента на всички ледници в Европейските Алпи в рамките на една година, показва изследването, публикувано в Nature Climate Change.

Разликата между отделните климатични сценарии е огромна:

При затопляне от 1,5°C до 2100 г. може да оцелеят почти половината от днешните ледници.
При 2,7°C, приблизително колкото сочат настоящите климатични ангажименти, ще останат около 20%.
При 4°C ще оцелеят по-малко от 10%, или под 20 000 ледника.

Европейските Алпи, Кавказ, субтропичните Анди и Северна Азия са сред най-застрашените райони. Там преобладават малки ледници, които реагират бързо на затоплянето. В някои от тези региони повече от половината могат да изчезнат още през следващите две десетилетия.

При сценарий от 4°C в Централна Европа се очаква до края на века да останат едва около 20 ледника, което означава спад от приблизително 99%.

По-големите ледници около Антарктида, Гренландия, Свалбард и руския Арктически регион ще реагират по-бавно. Част от тях ще оцелеят до 2100 г., но със значително намалени размери.

Учените предупреждават, че броят на изчезналите ледници не трябва да се бърка със загубата на обща ледена маса. Много от първите ледници, които ще изчезнат, са сравнително малки и съдържат ограничено количество лед.

Големите ледници могат формално да останат на картата и след 2100 г., въпреки че ще бъдат загубили значителна част от площта и обема си. Топенето им ще продължи и през следващия век.

Изчезването на ледниците засяга снабдяването с прясна вода, нивото на моретата, планинските екосистеми и туризма. За много местни общности те имат и дълбоко културно или духовно значение.

Картата превръща глобалните числа в конкретна картина. Всеки може да приближи позната планинска област и да види колко различно изглежда бъдещето ѝ при 1,5°C и при 4°C затопляне. Изводът на учените е ясен: всяка предотвратена част от градуса може да спаси хиляди ледници.