Луната бавно, но непрекъснато се отдалечава от Земята - с едва 3,8 сантиметра годишно. Макар промяната да е почти незабележима в рамките на човешкия живот, за стотици милиони години тя ще промени облика на нашата планета по начин, който днес звучи като научна фантастика.

Според астрономите това постепенно отдалечаване ще доведе до по-дълги земни дни, по-слаби приливи и в крайна сметка - до изчезването на едно от най-впечатляващите небесни явления: пълното слънчево затъмнение.

Още от мисиите „Аполо“ астронавтите на НАСА оставят на лунната повърхност специални отражатели. С помощта на лазерни лъчи учените измерват с изключителна точност времето, за което светлината стига до Луната и се връща обратно.

Именно тези измервания показват, че естественият спътник на Земята се отдалечава средно с 3,8 сантиметра всяка година - приблизително със скоростта, с която растат човешките нокти, съобщава NASA Science.

Средното разстояние между Земята и Луната днес е около 384 400 километра, макар че то постоянно се променя заради елиптичната орбита на Луната.

Защо Луната се отдалечава? Причината е в сложното гравитационно взаимодействие между двете тела.

Луната предизвиква приливите и отливите в океаните. Тъй като Земята се върти много по-бързо, отколкото Луната обикаля около нея, приливните "издутини" леко изпреварват положението на Луната. Това предава малко количество енергия към нейната орбита и постепенно я избутва все по-далеч.

В замяна Земята губи част от енергията на собственото си въртене. Дните ще стават все по-дълги. Изчисленията показват, че продължителността на деня се увеличава с около 1–2 милисекунди на всеки 100 години. Звучи нищожно, но в геоложки мащаб ефектът е огромен.

Преди около един милиард години едно денонощие е продължавало приблизително 19 часа. След още стотици милиони години денят вече няма да бъде 24 часа, а ще стане още по-дълъг.

Най-зрелищната последица обаче ще бъде друга.

Днес наблюдаваме пълни слънчеви затъмнения благодарение на удивително космическо съвпадение - макар Слънцето да е около 400 пъти по-голямо от Луната, то е и приблизително 400 пъти по-далеч. Така двата небесни диска изглеждат почти еднакви по размер, когато ги гледаме от Земята.

Но това няма да продължи вечно.

След около 600 милиона години Луната ще бъде достатъчно далеч, за да изглежда твърде малка и вече няма да може напълно да закрива Слънцето. От Земята ще се наблюдават само пръстеновидни затъмнения, при които около Луната остава ярък огнен пръстен.

Има ли повод за тревога? Категорично не. Всички тези промени се случват в мащаби, които многократно надхвърлят историята на човешката цивилизация. За сравнение, ако Луната продължи да се отдалечава със сегашната скорост, ще ѝ трябват близо 26 000 години, за да се отдалечи само с един километър.

Но откритието напомня, че дори небето над нас не е непроменимо. Земята и Луната участват в космически "танц", който продължава повече от 4 милиарда години - и който бавно, почти незабележимо, продължава да променя света, в който живеем.