Анализ на биологичните часовници за стареене в целия организъм показва, че както недостатъчният, така и прекомерният сън могат да ускорят стареенето на органите, включително мозъка, сърцето, белите дробове и имунната система. Констатациите свързват нездравословните модели на сън и с широк спектър от заболявания.

„Предишни проучвания показват, че сънят е тясно свързан със стареенето и натоварването върху мозъка. Нашето изследване отива по-далеч и демонстрира, че както твърде малкото, така и твърде многото сън се асоциират с ускорено стареене в почти всеки орган. Това подкрепя идеята, че сънят е ключов за поддържането на здравето в рамките на координираната система мозък-тяло, включително метаболитния баланс и имунната функция“, обяснява ръководителят на изследването Джунхао Уен от Колумбийския университет.

Проучването е публикувано в списанието Nature.

Какво представляват „часовниците на стареенето“

Учените все по-често използват т.нар. биологични часовници, за да определят дали даден човек старее по-бързо или по-бавно от очакваното за възрастта си. Те се базират на машинно обучение и биологични показатели, като протеини в кръвта.

Въпреки че много от тези инструменти оценяват организма като цяло, отделните органи могат да стареят с различна скорост. Един добре познат пример е по-бързото стареене на яйчниците, свързано с женската плодовитост.

Екипът на Уен се фокусира върху създаването на органоспецифични часовници, които дават по-прецизна и персонализирана здравна информация, съобщава SciTechDaily.

„Всички са впечатлени от способността на тези часовници да предсказват риска от заболявания и смъртност. Но по-важният въпрос е дали можем да ги свържем с фактори от начина на живот, които могат да се променят, за да забавим стареенето“, казва Уен. Сънят се оказва идеален обект за подобен анализ.

Как е проведено изследването

За да създадат тези модели, учените анализират данни от около 500 000 участници в британската биобанка. Чрез машинно обучение са идентифицирани биологични маркери, свързани със стареенето в различни органи, включително чрез медицински изображения, протеини и други молекули в кръвта.

Изследователите създават 23 различни часовника за стареене, обхващащи 17 органни системи. След това сравняват тези данни с продължителността на съня, докладвана от участниците.

Резултатите показват ясно изразен U-образен модел: хората, които спят под 6 часа или над 8 часа на нощ, показват признаци на по-бързо стареене. Най-добрите резултати се наблюдават при сън между 6,4 и 7,8 часа.

Макар че изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка, то подсказва, че както недоспиването, така и прекомерният сън могат да бъдат индикатор за по-лошо общо здраве.

Връзката между съня и заболяванията

Констатациите потвърждават, че сънят влияе върху цялата система мозък–тяло, а не само върху мозъка.

Краткият сън е силно свързан с депресия и тревожност, както и със затлъстяване, диабет тип 2, високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето и нарушения в сърдечния ритъм. Както краткият, така и продължителният сън се асоциират с хронична обструктивна белодробна болест, астма и храносмилателни проблеми, включително гастрит и гастроезофагеален рефлукс.

„Продължителността на съня е дълбоко вградена в цялата ни физиология и има широкообхватни последици за организма“, подчертава Уен.

Влияние върху психичното здраве

Органоспецифичните часовници за стареене могат да помогнат и за по-доброто разбиране на връзката между съня и заболявания като депресията в по-късна възраст.

Изследователите използват допълнителен анализ, за да установят дали стареенето на органите обяснява връзката между съня и депресията. Данните показват, че краткият сън може да влияе директно върху развитието на депресия, докато продължителният сън може да действа чрез процеси, свързани със стареенето на мозъка и мастната тъкан.

„Това има сериозно значение за бъдещите терапии. Вероятно съществуват различни биологични механизми при хората, които спят малко и при тези, които спят много, въпреки че крайният резултат може да е един и същ – депресия в по-късна възраст“, заключава Уен.

Превод: GlasNews.bg / Снимка: iStock, Getty Images