Всяка година антимикробната резистентност (АМР) допринася за приблизително 1,1 до 1,4 милиона смъртни случая в световен мащаб. Изследователи предупреждават, че нарастването на лекарствено-резистентните бактерии може да не се дължи единствено на употребата на антибиотици. Често използвани хербициди също могат да подпомагат оцеляването и разпространението на бактериите.

„Показваме, че най-често срещаните мултирезистентни бактерии от болнична среда са устойчиви не само на различни класове антибиотици, но и на високи концентрации на хербицида глифозат“, обяснява д-р Даниела Центрон от Института по медицинска микробиология и паразитология в Буенос Айрес, старши автор на изследването, публикувано във Frontiers in Microbiology.

По думите ѝ резултатите сочат, че хербицидите - за разлика от антибиотиците, широко използвани в селското стопанство - могат да имат неочакван страничен ефект, като селектират бактерии с антимикробна резистентност в почвените екосистеми, съобщава SciTechDaily.

През 2018 и 2020 г. екипът на Центрон събира 68 бактериални щама от седименти в защитена влажна зона в делтата на река Парана, северно от Буенос Айрес. В съседните земеделски райони редовно се използва глифозат.

Учените тестват устойчивостта на тези щамове към 16 широко използвани антибиотика, сред които ампицилин със сулбактам, меропенем, тетрациклин и ванкомицин. Паралелно се анализира и устойчивостта към чист глифозат и продукти на негова основа - едни от най-разпространените хербициди в света.

Резултатите са сравнени с 19 бактериални щама от болници, включително мултирезистентни, както и с още 15 щама от животновъдни ферми и обработваеми земи, изложени на хербициди. Болничните бактерии показват резистентност към между един и 16 антибиотика, като около 74% са устойчиви на карбапенеми - мощен клас антибиотици, използвани като последна линия на защита. Всички тези щамове демонстрират и висока устойчивост към глифозат.

„Това означава, че ако такива бактерии попаднат в околната среда чрез непречистени болнични отпадъчни води, те могат успешно да се развиват в селскостопански райони, където се използва глифозат“, обяснява д-р Камила Кнехт.

Пробите от делтата на Парана включват 15 бактериални рода, сред които Acinetobacter, Pseudomonas, Exiguobacterium и Chryseobacterium. Всички те показват известна устойчивост към глифозат, въпреки че химикалът не е бил прилаган директно в резервата.

Най-висока устойчивост е наблюдавана при бактерии от рода Enterobacter, които понасят концентрации до 80 мг/мл. За сравнение, щамовете Bacillus, често срещани в почвата, са значително по-чувствителни - растежът им се потиска при едва 2,5 мг/мл.

Интересно е, че най-устойчивите на глифозат щамове често са генетично близки, независимо дали произхождат от болнична среда, земеделски райони или природни екосистеми. Това подсказва, че едни и същи бактериални групи развиват устойчивост в различни среди.

„В околната среда глифозатът подпомага еволюцията на резистентни бактерии, докато антибиотиците играят същата роля в болниците. Тези бактерии могат да се разпространяват между двете среди, като водният цикъл има ключова роля“, обяснява съавторът д-р Йохен А. Мюлер.

Глифозатът остава силно спорен. Някои изследвания го свързват с вреди за насекоми като пчелите, а Международната агенция за изследване на рака го класифицира като вероятен канцероген. Няколко европейски държави вече са ограничили или забранили употребата му в определени сфери.

Според учените политиките за употреба на пестициди трябва да включват задължително тестване за съвместно въздействие с антибиотици още преди пускането им на пазара. Те препоръчват също върху етикетите да има предупреждение за риска от разпространение на гени за антибиотична резистентност чрез замърсени води.

Превод: GlasNews.bg / Снимка: Shutterstock