В нова статия, публикувана в Geographical Research Letters, учени съобщават, че няколко космически кораба са регистрирали първия случай в историята, когато слънчеви частици удрят Земята, Марс и Луната едновременно. След силно изригване на Слънцето се получи мощно изхвърляне на коронална маса и се оказа, че слънчевите частици имат енергия, която може да пробие магнитното поле на Земята. Луната и Марс нямат магнитно поле, така че слънчевите частици изобщо не са имали препятствия. Астрономите се опасяват, че подобни слънчеви удари могат да бъдат фатални за астронавтите на Луната и Марс.
Учените публикуваха резултатите от изследването едва на 2 август 2023 г., въпреки че самото уникално събитие се случи на 28 октомври 2021 г., пише Daily Mail. Тогава изригването на Слънцето беше толкова силно, че Земята и Марс, които бяха от противоположните страни на Слънцето на разстояние около 250 милиона км един от друг, получиха силен удар от слънчеви частици.
Ударът засегна и Луната и това беше първото събитие в историята на едновременно слънчево въздействие върху три свята, регистрирано от космически кораб. Мащабно освобождаване на енергия и плазма беше регистрирано едновременно от Trace Gas Orbiter, марсохода Curiosity, лунния модул Chang'e-4 и орбиталните апарати Lunar Reconnaissance Orbiter и DLR Eu: CROPIS.
Авторите на статията пишат, че изригването на Слънцето е довело до рядко събитие, когато слънчевите частици са успели да пробият магнитното поле на Земята поради факта, че са имали много висока енергия. Тъй като Луната и Марс нямат магнитно поле, такава радиация, когато взаимодейства с почвата, може да създаде вторична радиация. Въпреки че в този случай Марс е малко по-защитен от слънчеви частици, поради факта, че много тънката му атмосфера забавя движението на частици с много висока енергия.
Тъй като Луната и Марс са основните цели за бъдещи космически изследвания, за учените е важно да знаят как подобни слънчеви изригвания могат да повлияят на човешкото тяло. В края на краищата, астронавтите може да са изправени пред риска от лъчева болест, докато са на повърхността на тези два свята.
Много силни изхвърляния на коронална маса на Слънцето, които достигат до Луната или Марс, могат да повишат нивото на локалната радиация и това вече е сериозен проблем за бъдещите астронавти, които ще бъдат тук, казват учените.
Грей е мярка за абсорбцията на йонизиращо лъчение и учените са изчислили, че доза от 700 милигрея може да причини лъчева болест при астронавтите, водеща до разрушаване на костния мозък и вътрешно кървене. Ако астронавт получи доза над 10 Gy, тогава той едва ли ще живее повече от две седмици. Такава висока доза радиация можеше да бъде получена от астронавтите на Луната през 1972 г., когато се случи много силно слънчево изригване и мощен плазмен поток достигна Луната. Но, за щастие, това се случи между мисиите Аполо 16 и Аполо 17.
Както показаха измерванията на Lunar Reconnaissance Orbiter по време на слънчевото изригване през октомври 2021 г., радиационната доза на повърхността на Луната е била 31 милигрея. В същото време Trace Gas Orbiter в орбита на Марс регистрира доза радиация от 9 милигрея, а марсоходът Curiosity показа, че дозата радиация на повърхността на планетата е 0,3 милигрея. Тоест атмосферата на Марс е намалила влиянието на слънчевите частици.
Според учените приблизително на всеки 5,5 години много значителни потоци енергия и плазма от Слънцето падат върху Луната и Марс, което провокира появата на небезопасни за астронавтите нива на радиация. Затова трябва да помислим как да защитим космическите пътешественици в бъдеще.
Превод: GlasNews
