Всеки четвърти родител в България вярва, че шамарът възпитава. Цифрите показват, че 88% от родителите осъзнават, че шамарите не са ефективно средство за възпитание, но въпреки това ⅔ от тях са го прилагали.

„Родителите, които аз срещам в практиката си, споделят най-често, че прибягват към шамар или телесно наказание спонтанно. За да спрат детето да не се нарани или да не пострада е едната причина. Другата е, за да спрат някакво повтарящо се  крайно нежелателно, често деструктивно поведение на детето. Т.е. става дума за спонтанна употреба на телесно наказание като израз на страх или безсилие”, посочи Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.

„Трябва да мислим за физическото наказание и насилие като за инфаркт – няма малък и голям. Хората казват: Мен са ме били и съм станал човек. Ние бием детето по определени части на тялото – бием дупето. Наказваме органа, който е виновен. Бием през устата, защото ни лъже. Бием от позицията на власт, но ние нямаме власт над детето. Тялото си е негово”, посочи психологът Младен Владимиров. 

Брестничка посочи, че 90% от родителите, които използват шамара като възпитателна мярка, признават, че той не е ефективно средство.

„Ако си зададем въпроса къде е границата между възпитателната мярка и вредата, колко шамара трябва да удряме и колко силен трябва да е шамара, много лесно стигаме до отговора – нула”, каза Брестничка  и добави, че ако един родител може да се замисли къде да удари, може да се замисли и въобще да не прилага сила. 

Много от родителите имат оплаквания, че децата им не ги чуват, когато им говорят. Според психолога две са причините за това. Едната е, че говорим на неразбираем за детето език, например, ако то е много малко и речникът му е беден. Другата причина е, когато детето е под много силна емоция. Той посъветва първо да го успокоим и след това да се опитаме да говорим с него. По негови думи, повечето родители се чувстват зле, когато бият наследниците си, но не виждат друга алтернатива в конкретната ситуация.