Бисер Петков: Нови 100 000 с увреждания ще получават помощи от тази година (Видео)

Ще има забавяне от месец в плащанията за тези, които сега вземаха социална пенсия за инвалидност, но нито един човек няма да бъде ощетен.

Пенсиите вече ще се смятат по-лесно, защото махнахме от формулата периода на деноминацията.

За 48% от излизащите в пенсия новите правила ще водят до намаляване на размера.

Помощите за инвалиди вече ще се увеличават всяка година, казва социалният министър Бисер Петков.

 - Г-н Петков, от 1 януари влизат в сила нови помощи за хората с увреждания, които ще са от 24,36 лв. до 198,36 лв. Те ще са обвързани както с процента инвалидност, така и с линията на бедност. Колко и кои хора ще имат право на тях?

- Законът за хората с увреждания влезе в сила на 1 януари. С него се осигурява месечна финансова подкрепа за всички хора с трайни увреждания над 18 г., която ще замени месечните добавки за социална интеграция (парите за транспорт, телефон - б. а.) и социалната пенсия за инвалидност, когато същата се изплаща към друг вид пенсия в размер от 25%, т. нар. четвъртинка. Ще се разшири както обхватът, така и размерът на помощите. По данни на Агенцията за социално подпомагане (АСП) през 2018 г. около 500 хил. души с увреждания са ползвали различен вид добавка за социална интеграция. Разчетите показват, че финансова подкрепа по новия Закон за хората с увреждания ще получават над 600 хил. души, което означава, че над 100 хил. , които досега не са получавали никакви средства, ще бъдат подкрепени. Размерът на новата помощ е обвързан с линията на бедност, което гарантира, че той ще се повишава всяка година. Тези 500 хил. души, които са вземали месечна добавка за социална интеграция, няма да е нужно да подават заявление до дирекция “Социално подпомагане”, за да получат новия вид подкрепа. Както казах, в новата финансова помощ, която ще се плаща от АСП, ще влезе т. нар. четвъртинка от социалната пенсия за инвалидност. Тя е в размер на около 30 лв. и досега се получаваше от около 340 хил. пенсионери. Поради промяната от януари 2019 г. Националният осигурителен институт (НОИ) ще прекрати служебно изплащането ѝ, като ще уведоми всеки засегнат пенсионер с писмо за размера на пенсията, която остава дължима. Прекратените пенсии ще станат част от новата месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания. Трансформацията няма да ощети нито един пенсионер, тъй като законът гарантира, че новата помощ не може да бъде по-малка от получаваната досега. В масовия случай нейният размер ще е по-голям. Най-значително увеличение ще има за хората с над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност. За тази група новият вид месечна помощ през 2019 г. ще е 57% от линията на бедност, което прави 198, 36 лв.

- Докога трябва да се подаде заявлението?

- Заявления за получаване на финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания трябва да подадат само хората, които до момента не са получавали добавки за социална интеграция. На останалите тя ще бъде отпусната служебно от АСП. Документите е необходимо да се подадат в дирекция “Социално подпомагане” по настоящ адрес до 31 март, защото погасителният срок на вземанията на социални плащания е 3 месеца.

- Част от хората, които вземат тази четвъртинка, обаче се тревожат, че ще загубят парите си за януари, при това в най-тежкия месец. Не можеше ли превъртането на помощите да стане по-рано?

- Разминаването в периодите на плащане е неизбежно, защото пенсиите се плащат за текущия месец, докато социалните плащания са за предходен. Имаме изместване с месец назад, но хората няма да бъдат ощетени. АСП ще изплати през януари интеграционните добавки за декември 2018 г. Заедно с колегите от НОИ и АСП правим всичко възможно, за да разясним новите плащания на пенсионерите. Смисълът на промяната е, че хората няма да загубят нищо, а ще получат повече. Дълго време се обмисляше тази реформа, но нямаше кураж да се реализира. Промяната има редица положителни аспекти. Отпускането на 25% от социалната пенсия за инвалидност бе спряно преди четири години, а отпуснатите до 2014 г. се изплащат в замразен размер. Това не е осигурително плащане. Нещо повече - тези около 340 хил. социални инвалидни пенсии изкуствено повишават броя на инвалидните пенсии. Допреди три години те доближаваха 1 милион. С трансфера на 133 млн. лв. от бюджета на ДОО и допълнителните 150 млн. лв. през тази година в бюджета на МТСП се консолидира ресурс за месечна финансова подкрепа на хората с увреждания в размер на 426 млн. лв.

- Как ще се изплащат добавките за общинско жилище?

- За да получат тази добавка, хората ще трябва да подадат заявление-декларация до дирекция “Социално подпомагане” по настоящ адрес. Според новия закона от 1 януари 2019 г. сумата се отпуска под формата на целева помощ и се превежда по служебен път на съответната община.

- Една от промените в Закона за хората с увреждания е и въвеждането на квоти за наемането на инвалиди. Откога влизат в сила и ще има ли гратисен период, преди да започнете да налагате глоби?

- Това задължение на работодателите с над 50 човека персонал влиза в сила от 1 януари. В следващите три месеца трябва да е готов Правилникът за прилагане на Закона за хората с увреждания, в който ясно ще се регламентират изключенията и случаите, в които работодателите ще бъдат освободени от това задължение. Дотогава работодателите няма да бъдат санкционирани. Целта не е да се налагат глоби и да се съберат пари, а да се осигури възможност на повече хора с увреждания да намерят реализация на пазара на труда.

- От септември хората ще имат право на личен асистент по новия Закон за личната помощ. Как ще се финансира дотогава тази услуга и кой ще има право на нея?

- Законът за личната помощ бе приет и влезе в сила от 1 януари, но е необходимо време, за да се извърши оценка на потребностите на хората с увреждания и да се уреди правото на лична помощ. До 1 април трябва да е готов правилникът за прилагането на закона и методиката, по която ще се извършва оценката, както и да се структурират новите отдели, които ще я правят. С нея ще се определят часовете лична помощ, които ще се получават според нуждите на хората.

Правителството задели ресурс в бюджета на социалното министерство, за да не се прекъсват услугите за личен и социален асистент и домашен помощник от 1 януари. По този начин се гарантира, че около 25 500, които са получавали тези услуги през 2018 г., ще продължат да получават такава подкрепа. Съгласно Закона за личната помощ ползватели на лична помощ през 2019 г. ще могат до бъдат хората с 90 и над 90% степен на увреждане и определена чужда помощ, децата с 50 и над 50% увреждания и определена чужда помощ, както и децата без право на чужда помощ, които имат 90 и над 90% степен на увреждане.

- Защо се получи забавянето за приемане на молби за винетки за инвалидите? Кога ще започне приемането на документи и има ли някакви промени?

- Не е имало забавяне с приемането на молбите.

- Но досега те подаваха заявления още през декември...

- В началото на тази година влязоха в сила промени в Закона за пътищата, с които се въведоха електронните винетки, а това наложи промяна в Наредбата за реда и условията за ползването им. Тя влезе в сила от 1 януари и така хората с увреждания можеха да подават заявления в първия работен ден от новата година. Само на 2 януари са подадени 2700 заявления. Те се обработват в рамките на 7 дни, в рамките на които АПИ издава безплатни годишни електронни винетки. С промените ще отпадне повторното посещение в дирекцията “Социално подпомагане” за получаване на винетния стикер на хартия. През 2018 г. около 228 хил. хора с увреждания получиха безплатни винетки.

- Изминалата година мина под знака на протестите на майките с увреждания. Под натиск ли подготвихте трите закона и с тях ще махнете ли от главата на премиера Бойко Борисов проблемите на майките?

- Натиск безспорно имаше. Той ускори приемането на законите, но не бе причината да бъдат подготвени тези законопроекти. Още през февруари бе сформирана работна група за изменение на Закона за интеграция на хората с увреждания. През май решихме да пристъпим към подготовката на нов Закон за хората с увреждания и включихме представители на протестиращите майки в работната група. Протестите през април бяха катализатор на тези промени. Законопроектът за социалните услуги бе разработен изцяло по инициатива на социалното министерство, а работата по него започна още през есента на 2017 г. Работихме много интензивно, безспорно под натиск. Не е имало друг период, в който в рамките на година да бъдат подготвени и приети три нови закона за хората с увреждания. Другият катализатор на тези промени бе Конвенцията за правата на хората с увреждания и задължението на България да гарантира нейното прилагане.

- Споменахте Закона за социалните услуги какви ще са основните моменти в него?

- Основните цели на законопроекта са да гарантира по-добър достъп до услуги, както и да повиши тяхното качество и ефективност. С него се урежда тяхното предоставяне, ползване, планиране , финансиране и контрол. За първи път се създава възможност за ползване на общодостъпни услуги от всички лица, а не само от уязвимите групи. Този законопроект е в парламента и очаквам до месец да бъде окончателно приет. Той ще влезе в сила от 2020 г.

- През тази година около 70 хил. души ще се пенсионират по нови правила. Отпадат трите години преди 2000 г., ограничава се индивидуалният коефициент, а тежестта на стажа се закова на 1,2%. Експерти вече ви обвиниха, че по-този начин хората ще получат по-ниски пенсии. Това така ли?

- Част от тези промени са продължение на реформата от 2015 г. Още тогава бе предвидено при изчисляване на индивидуалния коефициент за пенсиите за трудова дейност да отпаднат трите най-добри години през последните 15 г. преди 1997 г. Сега всъщност бе направена допълнителна крачка да отпаднат и годините между 1997 и 1999. Това е време, когато няма максимален осигурителен доход, а и в регистъра на осигурените лица има значителни пропуски на информация. Това е период на деноминацията на лева. С направените промени индивидуалният коефициент ще бъде изчисляван само въз основа на дохода на лицата след 31 декември 1999 г. От една страна, това ще улесни бъдещите пенсионери, защото досега те трябваше да предоставят удостоверение за дохода от три поредни години преди 1997 г. Би трябвало да се ускори и пенсионното производство, защото вече данните за дохода ще се ползват от електронния регистър на осигурените лица. Разчетите през 2015 г. показваха, че за малко повече от половината пенсионери тази промяна ще доведе до по-добър размер на пенсията, а за около 48% до по-ниска пенсия. Една от причините промяната да се отложи и да влезе в сила от 2019 г. бе да се увеличи делът на пенсионерите, за които тази промяна ще бъде благоприятна. Запази се и ограничението индивидуалният коефициент да не може да бъде по-голям от средноаритметичното съотношение между максималния осигурителен доход и средния. Причината е, че има случаи в които хората се осигуряват за период, който е по-кратък от календарния брой дни в месеца или пък работят на непълен работен ден. Съотношението между максималния и средния осигурителен доход е важен параметър в пенсионната формула. Това е и една от причините за вдигането на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. За първи път през 2018 г. съотношението между максималния и средния падна под 3 към 1, а това на практика е максималната стойност на индивидуалния коефициент, който лимитира и размера на пенсията. Преди това съотношението се движеше между 3,5 и 4 към 1. Това е пропорция, която ще трябва да се наблюдава по-внимателно, защото от нея ще зависи размерът на индивидуалния коефициент, с който ще се изчислят и бъдещите пенсии.

- През октомври изненадващо правителството и синдикатите решиха таванът на пенсиите да остане. Над 16 хил. човека отложиха пенсионирането си, за да вземат реалните си пари. Какво наложи тази спешна промяна и възможно ли е много хора да решат, че ще се осигуряват на минималната заплата и въобще няма да разчитат на пенсионната система в бъдеще?

- Да, това решение не изглежда последователно за хората, които очакваха падането на тавана, за да се пенсионират. Решението от 2015 г. бе спорно и дискутирано, защото предвиждаше падане на тавана само за новоотпуснатите пенсии. В крайна сметка бе решено максималният размер на пенсията да е в размер на 40% от максималния осигурителен доход за календарната година. Максималният осигурителен доход за 2019 г. ще е 3000 лв. и така от 1 юли таванът на пенсиите ще се вдигне от 910 лв. на 1200 лв. По този начин 2/3, или близо 40 000 души, чиито пенсии са били ограничени от досегашния таван на пенсиите, ще получат действителния размер на пенсията си. 16 хил. ще останат ограничени от тавана. Направените промени, за които говорихме, са стъпки към отпадане на тавана и за по-добро съответствие на размера на пенсиите с индивидуалния осигурителен принос. През тази година от 1 юли пенсиите ще се вдигнат с 5,7%. През 2020 г. ще се върнем към прякото осъвременяване със златното швейцарско правило.

- Бизнесът иска ясни правила за определяне на минималната работна заплата, но в средносрочната прогноза нейният размер е фиксиран на 650 лв. през 2021 г. Кога ще има формула?

- Не говорим пряко за формула, а за механизъм и процедури за договаряне на минималната заплата. Проведоха се няколко срещи на социалните партньори и те заявиха желание да бъде постигнато съгласие. Правителството е поело ясен ангажимент за увеличаване на минималната заплата. А това в някаква степен може да демотивира социалните партньори. Те настояват да участват в обсъждането на средносрочните бюджетни прогнози на правителството. Министерството на финансите обаче не е съгласно, а и Конституционният съд потвърди, че правителството няма ангажимент да обсъжда този документ със социалните партньори. Различия има и в интервала, в който да се договаря минималната заплата. Синдикатите държат той да е в по-високи нива, а работодателите считат, че минималната заплата не трябва да надхвърля сегашното съотношение със средната. Дебатът се насочи към договаряне на минимални заплати по икономически дейности, а това би трябвало да реши и другия проблем - с осигурителните прагове. Три години вече няма преговори за минималните осигурителни прагове. Вече заявихме, че ще водим разговори за промени и модернизация на трудовото законодателство чрез Кодекса на труда. Ратифицирането на Конвенция 131 на МОТ ни задължава да въведем критериите и механизъм за определяне на минималната заплата и усилията ни през тази година ще бъдат в тази посока.

- Как ще мотивирате емигрантите да се върнат и не е ли това по-добрата възможност, вместо да се внасят работници от чужбина?

- Това са допълващи се мерки, които целят да решат проблема с недостига на работната сила. По-перспективно е да предприемем мерки и политики, за да върнем част от българите в работоспособна възраст у нас. Планираме няколко кариерни форума в големи европейски градове, където има много български трудови емигранти - Лондон, Берлин и др. Ще се опитаме да ги убедим, че България предоставя възможности за добре платена работа, професионална кариера и съответно осигурителни права. Надявам се, така да върнем повече българи в родината. С по-краткосрочен ефект е вносът на работници от трети държави. През 2018 г. значително се увеличи броят на сезонните работници в туризма. Направихме улеснение за вноса им и с подписаните спогодби с Армения и Молдова.

- Какви програми предвиждате за заетост на тези около 200 хил. млади, които нито работят нито учат?

- Това е другият резерв на пазара на труда. Усилията ни ще бъдат насочени към тези млади хора и те ще са водещи в новия Национален план за действие по заетостта, който се очаква да се приеме през януари. Другият акцент продължават да бъдат дългосрочно безработните. Привеждаме в действие споразуменията за заетост, съгласно които рамките на 12 месеца трябва да се направи план и и да им се предложи конкретна работа.

ВИЗИТКА

Роден на 6 септември 1963 г. в Монтана

Доктор е по икономика

От 1988 г. е редовен преподавател в УНСС, а от 2012 г. е избран за доцент

2002-2003 г. е председател на Държавната агенция за осигурителен надзор към МС

От 2003 до 2009 г. е зам.-председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”

 От 8 септември 2011 г. е управител на НОИ, като на 29 юли 2016 г. парламентът го преизбира за втори мандат

 Има над 40 научни публикации