Най-старата българка - 107-годишната Нурие Дерменджиева, прогледна! Години наред старицата не вижда нито красивите хълмове на Родопите, нито близките си. Преди месеци се подлага на поредната операция в живота си и чудото се случва - проглежда с едното око. От тогава отново започва да се храни сама и да прави разходки в двора на къщата.
"Преди операцията постоянно имаше човек до нея. Искаше да ходи из двора и градините, а можеше да падне. Беше толкова зле, че трябваше да я храним. След като прогледна, се плашеше от движение, беше отвикнала. Но сега се храни сама, гледа телевизия", разказва пред местните медии дъщеря й Мюмюне. И допълва: "Баба ни също беше дълголетница, живя над 90 години. А нашата майка и да се е ядосвала на някого, не се е разбирало, запазвала си го е в себе си и не е правила никога кавги. Не помня да е викала, добричка е".
Столетницата живее в китното смолянско село Средногорци, заобиколена от близките си хора, които всекидневно се грижат за нея. Най-много разчита на опеката на шестте си деца, които вече имат свои внуци.
Въпреки сериозни здравословни проблеми родопчанката успява да достигне до достолепната възраст. Най-тежките изпитания са, когато получава цели три инсулта, но продължава земния си път. След това заради заболяване й отстраняват жлъчката, но тя продължава житейската си битка. Постепенно губи и слуха си, така че трябва да се говори на висок тон с нея.
Най-възрастната българка е изключително дребна и тежи едва 40 килограма. Близките й с тревога споделят, че с напредването на възрастта тялото й постоянно се смалява.
Баба Нурие е израснала с много сестри и братя в маданската махала Дъбово. Омъжила се на 16 години и родила едно след друго 6 деца. Най-големият й син Рамадан е на 78 години, следва го Мюмюне - на 75 г., а след тях по възраст са Асан, Емине, Реджеп и Хризантема.
107-годишната жена отгледала сама децата си, след като преди 60 години съпругът й починал и тя останала вдовица. Жената има още 14 внуци, трима правнуци и трима праправнуци. През живота си е работила единствено за местното ТКЗС, като отглеждала картофи и боб. Като рождена дата на столетницата е записана 12 октомври 1912 г., но преди повече от век отнемало няколко месеца записването на новородените. Затова и роднините й считат, че старицата е по-възрастна от посоченото в официалните регистри.
