„Няма видимост лихвите по кредитите нито да се увеличават, нито да се намаляват съществено в следващите няколко месеца. Изглежда те да бъдат сравнително постоянни.” Това обясни в Брюксел банкерът и председател на Асоциацията на банките Петър Андронов, съобщава Нова телевизия.
Според него, има много международни фактори, заради които Европейската централна банка избира да изчака преди да определи движението на лихвите към намаление или увеличение.
Например: какво ще се случи с излизането на Великобритания от Европейския съюз, как ще минат евроизборите и как ще се развият търговските войни в региона. „Ако икономиката на Европа пострада от всички тези събития, очевидно на нея трябва да и се помогне и лихвите не могат да се повишават. Ако събитията обаче не са чак толкова травматични за европейската икономика и тя остане жилава, устойчива и расте, има здравословна инфлация до към 2% - тогава Европейската централна банка вероятно ще реши, че трябва да качва лихвите. Но всичко това е въпрос на изчакване”, коментира още Андронов.
Хората не би трябвало да се влияят от процедурата по членство в Еврозоната, за да вземат решение дали да теглят дългосрочен кредит в лева или в евро, обясни председателят на банковата асоциация. „Най-здравото правило е да теглите кредит във валутата, в която е доходът ви, да не излизате на валутен риск. Ако някога станем членове на Еврозоната, левовите кредити ще станат еврови. Заплатите в лева също ще станат в евро. Да се избират кредити във валута, която е различна от валутата на доходите, никога не е добра стратегия дългосрочно.”
Нямало да има рязко поскъпване на цените веднага след влизането ни в Еврозоната, уточни Петър Андронов. „Инфлацията, която директно е отчетена от приемането на която и да е страна в Еврозоната, е била незначителна, показва го и статистиката, особено при последните членки. Например, много по-голяма инфлация е отчитана в България наскоро заради поскъпването на горивата. Там сме стигали до процент и повече въздействие върху инфлацията.” Влиянието на еврото върху цените нямало да е еднакво върху стоките и услугите, нито в различните браншове.
Другата инфлация обаче, която идва заради разликата в доходите и цените у нас и в страните от Еврозоната, е неизбежна.
„Това е инфлация от така наречената конвергенция, която всяка страна преживява в доближаването си до Еврозоната. Тя е свързана с това, че доходите на хората, респективно цените на стоките и услугите, се приближават дългосрочно към средните за Европейския съюз. У нас това е доста дългосрочно, този процес далеч не е приключил. Ние и без Еврозоната ще си имаме инфлацията на догонване на средните нива в Еврозоната и на заплатите, и на цените”, обясни Петър Андронов.
В момента продължават стрес тестовете и прегледът на качеството на активите на банките. Те трябва да приключат до края на юни и, според шефа на банковата асоциация, няма да се усетят от потребителите, защото пряко не засягат банковите продукти и услуги, които те ползват.
Стрес тестовете на шест български банки бяха обявени в края на миналата година. Идеята им е да проверят колко са качествени активите на финансовите институции и да потвърдят пред Европейската централна банка, че България „заслужава” да влезе в „чакалнята” преди Еврозоната.
Няколко пъти премиерът и финансовият министър създадоха очакване България да влезе в „чакалнята” през юли. А в Еврозоната – най-рано през 2022-ра.
Освен председател на Асоциацията на банките, Петър Андронов управлява и третата по пазарен дял банка у нас. Според нейните данни, дигиталното банкиране става все по-предпочитано в Западна Европа. Например, в Белгия всеки втори човек, който ползва услугите на банка, не е влизал в клон за последните два месеца, защото е ползвал онлайн услуги. А всеки трети е пропуснал да се реди на гише за цяла година.
У нас, според Андронов, в последните няколко години навлизането на плащането с мобилни и дигитални канали се увеличава с десетки проценти средногодишно. До края на 2019-та в България се очаква да навлязат и нови технологични продукти в банкирането – например, пръстен за безконтактно разплащане, подобен на безконтактните банкови карти – до определена сума плащането с него няма да изисква ПИН код.
Според него, има много международни фактори, заради които Европейската централна банка избира да изчака преди да определи движението на лихвите към намаление или увеличение.
Например: какво ще се случи с излизането на Великобритания от Европейския съюз, как ще минат евроизборите и как ще се развият търговските войни в региона. „Ако икономиката на Европа пострада от всички тези събития, очевидно на нея трябва да и се помогне и лихвите не могат да се повишават. Ако събитията обаче не са чак толкова травматични за европейската икономика и тя остане жилава, устойчива и расте, има здравословна инфлация до към 2% - тогава Европейската централна банка вероятно ще реши, че трябва да качва лихвите. Но всичко това е въпрос на изчакване”, коментира още Андронов.
Хората не би трябвало да се влияят от процедурата по членство в Еврозоната, за да вземат решение дали да теглят дългосрочен кредит в лева или в евро, обясни председателят на банковата асоциация. „Най-здравото правило е да теглите кредит във валутата, в която е доходът ви, да не излизате на валутен риск. Ако някога станем членове на Еврозоната, левовите кредити ще станат еврови. Заплатите в лева също ще станат в евро. Да се избират кредити във валута, която е различна от валутата на доходите, никога не е добра стратегия дългосрочно.”
Нямало да има рязко поскъпване на цените веднага след влизането ни в Еврозоната, уточни Петър Андронов. „Инфлацията, която директно е отчетена от приемането на която и да е страна в Еврозоната, е била незначителна, показва го и статистиката, особено при последните членки. Например, много по-голяма инфлация е отчитана в България наскоро заради поскъпването на горивата. Там сме стигали до процент и повече въздействие върху инфлацията.” Влиянието на еврото върху цените нямало да е еднакво върху стоките и услугите, нито в различните браншове.
Другата инфлация обаче, която идва заради разликата в доходите и цените у нас и в страните от Еврозоната, е неизбежна.
„Това е инфлация от така наречената конвергенция, която всяка страна преживява в доближаването си до Еврозоната. Тя е свързана с това, че доходите на хората, респективно цените на стоките и услугите, се приближават дългосрочно към средните за Европейския съюз. У нас това е доста дългосрочно, този процес далеч не е приключил. Ние и без Еврозоната ще си имаме инфлацията на догонване на средните нива в Еврозоната и на заплатите, и на цените”, обясни Петър Андронов.
В момента продължават стрес тестовете и прегледът на качеството на активите на банките. Те трябва да приключат до края на юни и, според шефа на банковата асоциация, няма да се усетят от потребителите, защото пряко не засягат банковите продукти и услуги, които те ползват.
Стрес тестовете на шест български банки бяха обявени в края на миналата година. Идеята им е да проверят колко са качествени активите на финансовите институции и да потвърдят пред Европейската централна банка, че България „заслужава” да влезе в „чакалнята” преди Еврозоната.
Няколко пъти премиерът и финансовият министър създадоха очакване България да влезе в „чакалнята” през юли. А в Еврозоната – най-рано през 2022-ра.
Освен председател на Асоциацията на банките, Петър Андронов управлява и третата по пазарен дял банка у нас. Според нейните данни, дигиталното банкиране става все по-предпочитано в Западна Европа. Например, в Белгия всеки втори човек, който ползва услугите на банка, не е влизал в клон за последните два месеца, защото е ползвал онлайн услуги. А всеки трети е пропуснал да се реди на гише за цяла година.
У нас, според Андронов, в последните няколко години навлизането на плащането с мобилни и дигитални канали се увеличава с десетки проценти средногодишно. До края на 2019-та в България се очаква да навлязат и нови технологични продукти в банкирането – например, пръстен за безконтактно разплащане, подобен на безконтактните банкови карти – до определена сума плащането с него няма да изисква ПИН код.
