Много творци в България се опасяват, че идентичността на народа им е застрашена. Те виждат Германия и Франция като подтисници, равни на СССР, не се смятат за равнопоставени с останалите европейци и често проповядват антиевропейски настроения, като по този начин се капсулират.
Това казва в свой репортаж за българската културна сцена германският журналист Мирко Шваниц от радио „Дойчландфунк“ дни преди Пловдив да стане европейска столица на културата.
Когато става дума за отхвърлянето на бежанци, българското правителство може да се осланя на широка подкрепа в обществото и най-вече в интелектуалните кръгове. Политиците припомнят 500-годишното османско подтисничество, за да размахат мюсюлманската заплаха и така предизвикват подсъзнателните страхове на българите, смята той. Страховете често прерастват в антиевропейски настроения. Журналистът цитира и думите на театралния драматург и писател Александър Секулов: „Вярвахме, че след социализма ще живеем в друга Европа. Начинът, по който се налага разпределението на бежанци обаче ни показа, че това, което имаме днес, е просто един мултиклтурен вариант на социалистическото планиране.“
Това, което се чува от негови колеги, както и от политици в различни телевизионни шоута, е: „Меркел покани мюсюлманите и те стъпкаха 15 държави. Големите икономики крадат биологическия ни потенциал, а Меркел проповядва подтискане на националната идентичност“, казва още журналистът.
Безпокойството си от това как именити творци като Секулов с лека ръка използват терминологията на популистите показва и Светлана Куюмджиева, кураторката на програмата за Пловдив, европейска столица на културата. „За съжаление мнозинството от съвременните български творци не участва в политическите дебати на времето. Те рефлектират реалните проблеми на обществото ни твърде рядко и са много малко ангажирани социално или политически за разлика от колегите си в другите страни от Източна Европа“, смята тя.
„Имам чувството, че много български творци не се смятат за част от европейската културна сцена. Свободата на изкуството у нас не е застрашена толкова от политическа намеса, колкото от консервативнот оповедение на нашите творци, от автоцензурата им“, казва кураторката.
На това мнение е и писателят Георги Господинов. „Българската култура е вгледана в себе си, има ясни знаци, че тя се капсулира от останалата част на Европа. Толкова е заета със себе си, че не се интересува изобщо от дезинеграционните процеси в Европа“, казва той. Последствията от това са пагубни - творците не предупреждават за погрешни посоки в развитието на обществото и дори по-лошо – усилват националистичните и популистките тонове. За това говори и бумът на романи на национално-историческа тематика, смята Господинов.
