По данни на полицията 80% от секс работниците в кметство Енфилд – Северен Лондон са от Румъния и България. Това каза Нишан Джингозян, основател на Български център за социална интеграция и култура в Лондон и представител на кметство Брент по време на среща с депутати от Комисията за политиките за българите в чужбина в парламента, цитиран от БТА.
Срещата бе посветена на проблемите на българската общност във Великобритания след Брекзит. По последни данни на Министерство на външните работи българите във Великобритания са над 200 хиляди души. Джингозян заяви, че те ще трябва да кандидатстват за статут за уседналост и да получат дигитален идентификационен номер за пребиваване във Великобритания.
Нишан Джингозян отговаря за социалната програма в кметството в Брент. Българинът живее и работи на острова повече от 20 години.
Джингозян настоя пред депутатите, че един от основните проблеми след Брекзит ще бъдат именно нелегално пребиваващите, нископлатените работници, които често не говорят английски език и нямат никакви дигитални умения. Най-често това са българи и румънци.
Пред народните представители той изтъкна, че един от най-големите проблеми пред властите в Лондон е високата престъпност сред ромската общност. Джингозян коментира още, че в Лондон няма нито една българска организация, която да работи с ромите там, а от данни на местните кметства, само в районите на Харингей и Едмънтън българските граждани от ромски произход са 15 хиляди.
Джингозян каза още, че по официални данни на полицията престъпленията, породени от омраза след Брекзит, са нараснали с 200 процента. Основна жертва на тези престъпления са граждани от Източна Европа – българи и румънци. Три пъти се е увеличил и броят на бездомните българи в града, каза още той. Според Джингозян в световния мегаполис българите изпитват трудности с интеграцията си.
Пред депутатите той настоя за провеждане на информационна кампания, разкриване на горещ телефон по процеса на придобиване на статут и цялостна стратегия за българите в чужбина. Пред депутатите той изтъкна още, че през 2017 г. кметът на Лондон е определил българската общност като трудно достъпна за властите.