Емануил Найденов е един от най-добрите неврохирурзи в страната. Пред сутрешния блок на БТВ той говори за предизвикателствата в професията, какво го е накарало да се насочи именно към неврохирургията, за участието си в „Сървайвър” и за това на какво учи синовете си.
„Навремето получих сериозна спортна травма връща се към миналото доктор Найденов,у обяснявайки защо се е насочил към неврохирургията. - Тогава следвах медицина вече, бях първи курс. Имах идеи да се насоча към ендокринолоигята. Тогава обаче, покрай тази травма, всичко се промени. Видях, как буквално може да извадиш един човек от ада и се насочих към неврохирургията. Търсенето обаче продължава през целия живот. Поне за мен то продължава.
И в момента всяка една операция е едно малко чудо и то е затворено както в пациента, така и при лекаря. Пациентите, които са ми гласували доверие, винаги им благодаря преди операция и им казвам, че трябва да ми помогнат за да стигнем до добрия резултат. След 18 часов работен ден се чувстваш уморен, когато излезеш от работната среда. Умората си я носиш у дома”.
Доктор Емануил Найденов е категоричен, че за всички, както на работа, така и у дома, е просто Емо.
„В болницата съм просто Емо – заявява той. - Тези титли и неща, които човек си ги слага пред малкото име, този синдром е само у нас. Става дума за липсващо самочувствие. Предпочитам да съм само Емо, и който ме познава, го знае”.
Доктор Найденов признава, че най-добре си почива, когато е със синовете си, колкото и малко време да може да им отделя.
„Имам две момчета. Почивам си когато съм с тях – признава доктор Найденов. - Уча ги да не следват авторитети и дори мен да не ме следват, а да са себе си. Човек не трябва да крие нещата в себе си, а да им дава свобода – дали ще е общуване с приятели, слушане на музика, спортуване. Опитвам се това, което е в мен да не го държа а да го пускам навън. Това е изхода”.
Доктор Найденов се връща и към участието си в „Сървайвър”, където бе с благородна кауза за набиране на средства за помагане на пациенти.
„Преживяното около „Сървайвър” бе невероятно – казва той. - Наистина бе една магия. Бе едно изпитане за тялото, пир за сетивата и чувствата. Това открих там. Бях там с мисия да помогна на моите пациенти. Опитвах да събера средства за решаване на техния проблем и донякъде това се случи. Целта бе да се помогне на тези пациенти с онкологични заболявания. Тогава проблемът получи сериозна гласност, което бе страхотно. България е страхотна страна и проблемите тук наистина може да амбицират всеки, който не обича спокойното ежедневие. За да остане лекар тук трябва да има и ирационални подбуди.
И сега ако трябва да избирам, категорично бих избрал лекарската професия”.
