Антъни Лалев и Теодор Зарков са подложени от доста време на интернет-тормоз от техен общ познат. Покрай тях жертви на терор са станали и техни приятели, роднини и близки. Подали са над 120 страници жалби за случващото се, но промяна няма.

 „Става дума за класически тормоз, тръгнал от интернет – разказва премежидята си Антъни пред сутрешния блок на Нова телевизия. – В крайна сметка, до скоро водих дело за две откраднати шапки,тъй като за друго нямаше как да се получи,  като го спечелих го. Сега отново започна интернет-тормоза. Много хора започнаха да ми се обаждат. Става въпрос за порочен кръг в българското общество – физически и психически тормоз. Покрай моите приключения с този човек ми разказаха истории, пред които моята наистина бледнее. В един момент свикваш.

Нека родителите да следят внимателно децата им с какви хора точно комуникират. Защото често може и най-несъсзнателно децата им да попаднат в обкръжението на такива хора. Нямах „Фейсбук” и той ме преследваше по други различни методи. Чупил ми е носа, писал е по стените във входа ми. Опитвам се да игнорирам този човек на сто процента. Така опитвам да се справям. За мен подобна енергия би могла да бъде парирана, ако не й се обръща внимание. Ясно е, че човекът ни гледа, но нека знае, че мълчанието свършва”.

„Този, който ни тормози, се казва Калоян – уточнява Теодор Зарков. - Бил е него съученик (б.р на Антъни). Били сме в обща компания с него. Отиде да учи в чужбина. След като се прибра, нещо превъртя. Първият път като подадох сигнала, от полицията ме попитаха дали сам не мога да се справя с проблема, тъй като съм якичък. Човекът бе известно време в психиатрия но по друг казус. Чудили сме се много време с какво сме предизвикали агресията му. Въобразил си е, че сме хората с лоши енергии и той трябва да ги изчисти. Миналата година през февруари пуснах лично жалба, а четири месеца по-късно ми се обадиха да питат дали жалбата ми е актуална. Това не ме е обезкуражило, но ми стана ясно, че нищо няма да стане”.

 „Намесата  в случая е трябвало да бъде много по-рано – коментира казуса Георги Апостолов от „Инетернет безопасност”. - Доколкото разбрах, момчето е имало психически проблеми. Бил е изключван и от училище. Истината е, че психологичната помощ в момента е в колапс и заради това се случват такива неща. Онлайн-тормозът сам по себе си е симптомно нещо. Действа като някакъв стимулатор. Комуникацията, която интернет ни дава е нож с две остриета. Дава възможност за общуване, но хората стават лесно агресивни, работят с екран. Езикът на тялото е много важен. Когато чатиш, срещу теб няма жив човек и бълваш собственото си недоволство. Лесно ставаш агресивен. Най-важното е да не се реагира на агресията с агресия.

Ясно е, че системата не работи. Хората с психиатрични отклонения стават все повече. Настаняват хората в психиатрия за известно време, след което ги пускат. Става дума за рискова група. Случващото се в интернет е страшно. Езикът на омразата избуява. Сериозни заплахи се сипят от съвсем малки деца. Вълната на агресия в онлайн-пространството ги увлича и повлича.

За мен момчетната са в задъдена улица. При човек с прсихични отклонения изборът на жертвата е случаен. Тези хора са дълбоко нещастни и това отключва заболяването.

Заради това именно детската възраст е най-рисдкова, а образователната система е жестока към тези деца.