Кой е той?
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Автор е на близо 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.
- Проф. Константинов, днешният ден (бел.ред. - вчера) беше белязан от скандали при дебатите за Изборния кодекс. Беше решено да има поне 3000 машини за гласуване още на евровота, а след изборите през 2019-а ще преминем изцяло на машинно гласуване. Трябва ли да бъде въведено такова?
- В Европа (цяла Европа, а не само ЕС) машинно гласуване няма. А където имаше, например в Германия, Холандия и Ирландия, го махнаха. Не съм сигурен за положителния ефект от въвеждането на такова гласуване у нас. Но депутатите очевидно по-добре ги разбират тези работи. А ако стане фал с машините, кой ще отговаря?
- До какво може да доведе това и в кои страни изобщо е въведено машинно гласуване? Като експерт мислите ли, че има опасност от манипулации на вота?
- Машинно гласуване има в Индия и Бутан с прости машини с клавиши, има го още в Бразилия и във Венецуела. Има го и в някои американски щати, но там по-скоро само сканират бюлетините при броенето. Сканират бюлетини и в Русия. В Холандия махнаха машинното гласуване поради нарушаване на тайната на вота и доказана възможност за фалшификации. Най-важната фирма за машини за гласуване „Смартматик“ е венецуелска. Миналата година от фирмата обвиниха венецуелските власти, че с машините за гласуване са фалшифицирали 1,5 милиона гласа при избора на Николас Мадуро, дето сега американците му клатят президентския стол. У нас гласувахме машинно в 500 секции на президентския вот през 2016 година с машини на „Смартматик“. Това гласуване беше по-скоро успешно.
- Смятате ли, че това може да окаже влияние върху избирателната активност?
- Машинното гласуване няма да окаже влияние върху избирателната активност. На 26 май ще гласуват между 2,2 и 2,4 милиона избиратели.
- Трябва ли да има забрана за оповестяване на данни от социологически проучвания в деня на вота?
- Световната практика по този въпрос не е еднозначна. Аз лично съм за падане на забраната, но, доколкото разбирам, тя все пак ще остане. Няма проблем и със забрана, и без нея.
- Сред пиперливите теми по време на дебата бе тази за преференциите. Колко гласа ще трябва да събере един кандидат за пренареждане в листата? Дори се чуха обвинения, че едва ли не управляващите „ритуално са заклали преференциалния вот“.
- Ако остане правилото за валидност на преференциите, само ако техният брой е равен на квотата (която се очаква да бъде 130 - 145 хиляди гласа), то преференциите наистина ще се окажат заклани. Не само ритуално.
- Преференциите ли ще са голямата интрига за евровота?
- Не, интригата ще бъде около битката ГЕРБ-БСП. И около това ще има ли представители на патриотите и/или на градската десница в Европейския парламент. Но както вървят нещата и при двете формации, по-скоро няма да има. Поради специфичните особености на ума на техните ръководители.
- Смятате ли, че ще има проблеми с гласуването във Великобритания след Брекзит, след като бяха одобрени само 35 секции?
- Проблем няма да има. Може обаче да има опашки пред секциите. То напоследък и в Америка се вият опашки пред урните.
- Непрекъснато се изтъква, че евровотът тази година е много важен, но има ли опасност да го неглижираме?
- Важен или не, повече от 2,5 милиона българи няма да гласуват. Българинът си вика: „К‘во да им гласувам на ония, да взимат големите заплати?“ Но както и да гласуват българите, „ония“ пак ще си взимат заплатите. Така че нека гласуваме по-масово на 26 май, а не после да ревем, че някой все ни е крив. Ние ще сме си криви, както винаги.
- Кои теми ще привлекат вниманието на обществото в тази изборна година?
- До датата 26 май, когато в България ще се произведат за четвърти път избори за членове на Европейския парламент от Република България, остават 100 дни. И колкото по-малко дни остават до тази сакрална дата, толкова повече изборните теми ще доминират общественото внимание. Няма да липсват и толкова модните напоследък фалшиви новини. Тук обаче искам да вметна и нещо друго. По една лоша българска традиция промени в изборното законодателство у нас се правят в последния възможен момент. Също така опитите на дадена политическа сила да приеме поправки уж в своя полза по правило водят до обратен резултат. Най-фрапиращият пример в това отношение беше през 2009 година, когато БСП в последната възможна секунда прие поправки в изборния закон с разрушителен за себе си ефект. Поправките „подариха“ на ГЕРБ 13 мандата, а конкретно на самата БСП отнеха 6 мандата. Но то е така, най-големите щети човек нанася сам на себе си. Не напразно т.нар. Венецианска комисия, консултативен орган към Съвета на Европа, препоръчва промени в изборните закони да не се правят в последните 6 месеца преди датата на изборите. Но тя, комисията, си препоръчва, а ние, българите, си правим, каквото си знаем. И понякога после ревем. И даже не понякога, а почти винаги ревем. Същата работа виждаме и днес с редицата предложения за промени в Изборния кодекс само три месеца преди датата на европейските избори.
- Българските избиратели обаче се питат дали ще бъде отчетен коректно гласът им, като се има предвид, че сме били свидетели на какво ли не?
- Който и да се яви на предстоящите европейски избори и с каквито и идеи да се представи, българските избиратели могат да са сигурни, че гласът им ще бъде коректно отчетен. Гаранция за това е отличната работа на българската изборна администрация, и в частност на ЦИК. Досега един-единствен път за цели 29 години след началото на Прехода е имало успешно оспорване на резултат от национални избори и това оспорване засегна един-единствен мандат. На фона на повече от 2200 избрани депутати и евродепутати през този период това е пренебрежимо малко.
