Алергиите през последните десетилетия заемат все по-голямо място в класификацията на различни социални заболявания. Наричат се социални или социално значими, поради рисковете, които носят за населението, изразеното им разпространение и високата цена за осигуряване на лечение и профилактика.

Контингентът, който е засегнат в особено голям процент от алергии – това са децата. Не са рядкост случаите, при които определени алергии, дори и по-сериозно изразените, отшумяват постепенно с преминаване към юношеската възраст.

По отношение на алергията към животни – най-честата проява е към котки, като по-конкретно алерген се явява слюнката. Често се прави грешката, че козината е проблемът, но реално алергените се съдържат в слюнката, която при всяко облизване котката разнася по повърхността на космената си покривка.

Други животни, които са с висок алергенен потенциал за децата са морските свинчета, но те значително по-рядко се избират за домашни любимци в сравнение с котките.

Други животни с алергенен потенциал, които не са за подценяване са хамстери и кучета, а по отношение на птици – значение имат папагалите и канарчетата. От дворните птици значение могат да имат кокошките и гъските.

В някои случаи алергиите могат да наподобяват в някаква степен и дихателни инфекции. Но има специфики, по които да бъдат и различавани. Например при алергия не се наблюдава повишаване на телесната температура обикновено, докато при инфекции – това е много чест симптом, често и един от първите.

По отношение на проявите на кашлица – при алергиите тя е суха, с евентуално отделяне на слузест и бистър секрет. Много характерно е отделянето на секрет от носа, който също е бистър и има за цел почистване на лигавицата от попадналите алергени в носната кухина. Освен това кихането е много често и постоянно, докато не се отстрани дразнителя или не се напусне мястото, където е концентриран алергенът.

Проблем могат да бъдат посещенията на училище и детска градина, където други деца, притежавайки домашни любимци вкъщи, могат да пренасят алергените с дрехите си и да предизвикват макар и по-леки симптоми, при алергичните.

В тези случаи единственият контрол може да бъде прием на медикаменти, с които да бъде потисната алергичната проява или лечение с т. нар. специфична имунотерапия, при която детето приема периодично първо в много малки дози, а после и в увеличаващи се от алергена, като по този начин постепенно имунната система става по-малко реактивна към съответния дразнител.

При по-леко изразени симптоми има няколко основни съвети, които да не налагат раздялата с домашния любимец. На първо място животното не трябва да ближе детето, тъй като слюнката е с най-висок алергенен потенциал. Освен това се препоръчва да не влиза в детската стая, където детето пребивава най-дълго, пише puls.bg.

По-честото къпане – веднъж седмично е изключително важно, но в случаите, в които не всеки път родителите имат възможност – е добре поне на същия период от време това почистване да се случва като обтриване с влажна кърпа.

Почистването на дома също е от значение – освен, че трябва да бъде често, важно е да бъде е с подходящи уреди. Например парочистачка. Всякакви аксесоари на животното не бива да бъдат в досег с детето, а при тяхното почистване или пране – да не бъдат в досег с дрехи на членовете от семейството. Използването на пречистватели на въздуха също има значение и може да бъде от помощ. След всяка игра на детето с домашния любимец е добре то да измива щателно ръцете със сапун и обилно количество вода.

Мебелите могат да бъдат застилани с одеяла или специални покривки за мебели, които лесно да се махат и по-често да се перат – за отстраняване на алергените.