Видът сън, който получаваме през нощта, може да е свързан с риска от развитие на повече от 80 заболявания, показва ново проучване.

Изследователи от Пекинския университет и Столичния медицински университет в Пекин установяват, че по-продължителният REM сън, фазата, в която се появяват повечето сънища, е свързан с по-нисък риск от 83 заболявания.

По-продължителният дълбок сън, който се смята за най-възстановяващата за организма фаза, е свързан с по-нисък риск от седем заболявания.

Резултатите са публикувани на 17 септември в научното списание PLoS Medicine.

„Проучването допълва доказателствата, че недостатъчният дълбок и REM сън, както и краткият, нередовен и често прекъсван сън, увеличават риска от различни заболявания. Сред тях са кардиометаболитни, невродегенеративни и психични състояния“, коментира пред Newsweek Нур Макарем, съдиректор на отдела за хронични заболявания в Колумбийския университет, пише Newsweek.

Каква е разликата между REM и дълбокия сън

По време на REM фазата очите се движат бързо в различни посоки, въпреки че остават затворени. Този етап е силно свързан с ярките сънища.

REM сънят се смята за особено важен за когнитивните функции. Той подпомага регулирането на емоциите, развитието на мозъка, психичното здраве, ученето и паметта.

При дълбокия сън активността на мозъка се забавя значително. Тогава протича възстановяването на тъканите, а глимфатичната система отстранява натрупаните в мозъка отпадни продукти от обмяната на веществата.

Изследователите анализирали данни от носени на китката акселерометри на повече от 95 000 участници в британската биомедицинска база UK Biobank. Доброволците използвали устройствата в продължение на една седмица.

След това здравословното им състояние било проследявано средно 8,9 години или до появата на заболяване или настъпването на смърт.

По-продължителният REM сън бил свързан с по-нисък риск от десетки заболявания, сред които сърдечна недостатъчност, ниско кръвно налягане, паркинсонизъм, множествена склероза, деменция и болест на Алцхаймер.

Паркинсонизмът е общо наименование за мозъчни заболявания, които причиняват забавени движения, тремор и други симптоми, сходни с тези при болестта на Паркинсон.

По-продължителният дълбок сън бил свързан с по-нисък риск от диабет тип 2, тежко депресивно разстройство, сънна апнея и болест на Паркинсон.

Възможна обратна причинно-следствена връзка

Учените отбелязват, че някои от установените зависимости може да се дължат на обратна причинно-следствена връзка. Това означава, че заболяването може да променя начина на спане, вместо особеностите на съня да водят до заболяването.

Подобно обяснение е възможно при депресията, тъй като нарушеният сън е сред характерните ѝ симптоми.

По-продължителният лек сън бил свързан с по-висок риск от състояния като депресията, но с по-нисък риск от сърдечна недостатъчност и бактериална инфекция на кожата, известна като целулит.

По-дългите периоди на будуване през нощта били свързани с повишен риск от коремни болки, тревожност и депресия.

По-голямата обща продължителност на съня била свързана с по-нисък риск от около 50 състояния, включително диабет тип 2.

Изследователите стигат до извода, че хората, които спят между шест и осем часа на нощ, обикновено имат най-благоприятни модели на сън и най-нисък риск от различни заболявания.

Какво смятат експертите

„Резултатите потвърждават широко приетото схващане, че сънят е основен елемент на здравето и доброто физическо и психическо състояние. Недостигът му увеличава риска от влошено здраве и заболявания“, заяви проф. Ив Ван Каутер от Чикагския университет.

Жирарден Жан-Луи, директор на Центъра за транслационни изследвания на съня и циркадните ритми към Университета на Маями, посочи, че продължителността не трябва да бъде единственият показател при оценката на съня.

По думите му структурата, редовността и честотата на прекъсванията също могат да предоставят важна информация за бъдещия риск от заболявания.

Той отбелязва и съществено ограничение на проучването. Фазите на съня са изчислени чрез акселерометри на китката, вместо да бъдат измерени директно с полисомнография, която е призната за основен диагностичен метод в медицината на съня.

„Тези устройства са полезни за оценка на съня при големи групи хора, но все още не осигуряват същата физиологична точност като полисомнографските изследвания. Трябва да сме внимателни, когато правим заключения за фазите на съня въз основа на носими устройства“, обяснява Жан-Луи.

Според него изследването установява важни връзки, но не доказва категорично, че промяната на определена фаза на съня ще предотврати заболяване.

Следващата стъпка е резултатите да бъдат проверени при по-разнообразни групи от населението. Необходимо е да се установи кои особености на съня действително допринасят за развитието на заболявания и кои са ранни признаци за вече започнал здравословен проблем.

Как сънят влияе върху риска от заболявания

Ван Каутер обяснява, че животът на Земята се е приспособил към 24-часовото въртене на планетата и циркадният ритъм на сън и почивка е част от тази адаптация. Поради това сънят засяга почти всеки физиологичен процес.

В мозъка той подпомага възстановяването на предаването на сигнали между нервните клетки след натоварването през деня и спомага за отстраняването на отпадни вещества, натрупани между клетките.

Макарем допълва, че лошият сън е свързан с хормонален дисбаланс, прием на повече енергия от необходимото и желание за нездравословна храна. Това предразполага към напълняване и свързаните с него последствия, сред които диабет, високо кръвно налягане и сърдечни заболявания.

Недостатъчният сън може да увеличи стреса, възпалението и оксидативния стрес, както и да наруши циркадните ритми на организма. Тези механизми могат да повишат риска от заболявания.

Според Макарем са необходими практически мерки за подобряване на съня в ежедневни условия. Сънят трябва да бъде включен наред с храненето и физическата активност в програмите за здравословен начин на живот и намаляване на хроничните заболявания.

Ван Каутер смята, че образованието за значението на съня трябва да започва още в детската градина и да продължава през целия период на училищното обучение.