Чудили ли сте се каква ще бъде ситуацията със здравето и болестите след 30 години и какви ще са доминиращите опасности за хората?
Според последните проучвания обстановката ще изглежда доста по-различна до 2050 г., с увеличаване на продължителността на живота.
Проучването на GBD е най-всеобхватното за количествено определяне на здравето по целия свят досега.
По-рано тази година данни от изданието на GBD за 2021 г. разкриха, че неврологичните заболявания са изместили сърдечно-съдовите в световен мащаб.
COVID-19 заема централно място: това е „най-големото препятствие в световното здравеопазване през последните 71 години, измерено чрез очакваната продължителност на живота“, пише проф. Кристофър Мъри, директор на Института за здравни показатели и оценка. Очакваната продължителност на живота в световен мащаб е намаляла с 1,6 години между 2019 г. и 2021 г., обяснява Мъри, като най-голям спад се наблюдава в Перу - от 6,5 години.
„Нашата статия относно прогнозите за GBD подчертава, че бъдещите тенденции може да са доста различни от миналите поради фактори като епидемията от затлъстяване, увеличаването на разстройствата, свързани с употребата на вещества, и изменението на климата, като същевременно подчертава огромните възможности да променим траекторията на здравето за следващото поколение“, добавя Мъри.
Проучването се фокусира върху 204 държави и територии, прогнозирайки „най-вероятното бъдеще“ на тежестта на заболяването до 2050 г., както и алтернативни сценарии, базирани на елиминиране на определени рискови фактори.
Разбира се, изследователите не са имали кристална топка, която да им каже какво ще се случи с глобалното здраве през следващите 30 години. Вместо това те разчитат на прогнози за основните двигатели на здравето, както и на траекториите на рисковите фактори – неща като климатични модели и прогнозирано замърсяване с прахови частици (PM2·5).
При най-вероятния сценарий продължителността на живота се очаква да се увеличи – с 4,9 години при мъжете и 4,2 години при жените – въпреки че това нарастване е по-бавно, отколкото през трите десетилетия, предшестващи пандемията от COVID-19. Очаква се това да се случи в страните, където продължителността на живота е по-ниска.
Мъри допълва, че тази прогноза е крехка поради множество фактори – влошаване качеството на храните, антимикробна резистентност, ядрена ескалация на конфликти, усложнения при диабета, затлъстяването, пристрастяването и стареенето.
Прогнозите също предвиждат, че здравето ще се подобри през следващите десетилетия, но ще има изместване на тежестта на заболяванията от заразни към незаразни.
Ще има увеличение на продължителността на живота при хора, който страдат от заболяване – по-дълъг живот, но с влошено здраве.
„Пред нас има огромна възможност да повлияем на бъдещето на глобалното здраве, като изпреварим тези нарастващи метаболитни и диетични рискови фактори, особено тези, свързани с поведенчески фактори и фактори на начина на живот като висока кръвна захар, висок индекс на телесна маса и високо кръвно налягане“, заключи Мъри.
Превод: GlasNews.bg
