- София, защо сте в София?
- В София пристигнах семейно - със съпруга ми Панчо Чернев и дъщеря ни Криста. Прекарахме заедно с родата празниците. Криста си замина за Берлин, а ние с Панчо останахме, за да се видим с колеги и приятели, гледахме изложби, театър, филма “Опърничавите”. Разходихме се до Смолян, откъдето е майка ми...
- След като Панчо Чернев вече не е шеф на Българския културен институт в Берлин - накъде? Повече в Берлин, повече тук или повече граждани на света?
- Още от първия ден, след като приключи мандатът му в БКИ, Панчо получи предложение за работа от Германо-българския форум. Този форум е сдружение с идеална цел в Берлин, но присъствието му е в цяла Германия.
В него членуват много немски политици и депутати, които познават нашата история, култура, политика, икономика. Това са хора, с които Панчо работеше през последните пет години и направи няколко съвместни проекта. Те изкъсо го наблюдаваха как работи и признаха качеството му да е много добър балансьор между българския и немския манталитет.
- Вие се снимахте в “Откраднат живот” - сериала, който се радва на голям зрителски интерес...
- Ами и аз си го гледам! Моята майка също е голям негов фен и агитира приятелките си да го следят. “Откраднат живот” доказа, че може да има траен интерес към един български сериал. Което е прекрасно, а не само да гледаме турски сериали, “Робинята Изаура” или други такива. Не казвам, че те са лоши филми, но беше крайно време наше родно, истинско, пълнокръвно българско да се появи.
- Вие участвахте в петия сезон на сериала, нали?
- Да. Моята героиня се появи в петия сезон. Дойдох от Германия и не знаех как точно ще се развие ролята ми. Беше си предизвикателство, много държах да не се повтарям от актьорска гледна точка и да не се припокрива с някоя друга моя роля.
Мисля, че заедно със сценаристите, режисьорите, продуцентите и да не забравя операторите, които много обичам, участието ми се получи добре.
За съжаление
героинята ми отлетя
на небето...
- Вярно ли е, че са ви канали да участвате в “Не ме докосвай” - румънския филм с миноритарно българско участие, който миналата година спечели “Златна мечка” в Берлин, но и славата на много скандален?
- Не беше точно покана. Имах разговор с представители на българските копродуценти и румънската режисьорка. Това беше много отдавна, не се получи. Бях обаче на премиерата на филма на “Берлинале” и знам повече за него. (Смее се силно. Гледалите “Не ме докосвай” сигурно се досещат защо - б.а.)
- Отказвали ли сте роли?
- Да. Не много често, но ми се е случвало. Всеки актьор, всеки творец трябва да се подложи на изпитание, да намери своя път, по който да се развива. Да бъде следващ, да бъде друг. Да се преповтарям и да използвам едни и същи актьорски хватки в роли, които са ми познати като вълнение и темперамент, не ми е интересно. Отказвала съм роли и поради други причини - например поради некоректност.
Много силно съм била впечатлявана от продуценти, които смятат, че актьорският труд е лек. И трябва да се подчиняваме на всички условия, които ни налагат.
- Няма как да подминем филма, който ви направи известна - “Вчера”. Преди време Владо Даверов ми разказа, че когато с Иван Андонов завършва сценария, и двамата се разплакват. Усетили, че са напипали златна жила и ударът им е в десетката. Какви чувства изпитвате, като гледате филма 30 години по-късно?
- Вече не гледам “Вчера”. От време на време някой ми се обажда да ми каже, че филмът бил прожектиран на някой абитуриентски бал, че песента от филма се е превърнала в химн на абитуриентите.
На мен ми е интересно и ме занимава повече не аз какво чувствам, защото моето отношение и моите емоции с порастването ми избледняват. Въпросът е защо толкова ученически випуски и поколения 30 години след създаването му продължават да се вълнуват от този филм. Това е феноменалното.
- Вие сте студентка първи курс, когато ви избират за ролята на Дана. Как се чувствахте?
- Душичката ми трепереше. Никога няма да забравя снимането на първата ми сцена. Тя беше тиха и приглушена в подземията на пансиона. Дана и Иван се срещат за първи път, има едно кратко докосване между тях. Вълнуваше ме как ще предадем това чувство с половин изречение, тази атмосфера на влюбеност, на трепет.
Режисьорът Иван Андонов и операторът Красимир Костов бяха подредили кадъра предварително. Имаше особено осветление и аз изведнъж се почувствах много уютно в него.
И се получи! Стана някаква магия
- Ама вие много ме изненадвате, г-н Ковачев! Бях съвсем прясно приета във ВИТИЗ и ме извикаха за участие. Нямаше кастинг. Играх гадже на Чочо Попйорданов, с когото сме от един випуск, но в различни класове. Участието ни беше краткотрайно, еуфорично, щастливи, че снимаме.
Помня, че имаше някакъв мотор. После с Чочо се срещахе няколко пъти на снимачната площадка, той дори игра мой баща, въпреки че е по-голям само с три години от мене.
- В кой филм се случва това?
- В “На брега на морето”. Българо-чешка копродукция. Снимахме през 1990 г. в Прага, на “Елените” край морето и малко на Слънчев бряг. Чочо го състаряваха, за да изглежда като мой татко, а аз трябваше да говоря с по-инфантилен глас, за да изглеждам по-малка. И никой не разбра, че с Чочо сме почти връстници.
- Наскоро режисьорът Павел Павлов чества своята 85-годишнина и в кино “Одеон” беше показан филмът му “Вампир” по пиесата на Антон Страшимиров. В него вие играете ролята на Вела и сте толкова красива, че направо се влюбих във вас. И то при положение, че във филма като ваша майка играе моята любима актриса Невена Коканова. От обичта на камерата ли е тази ваша хубост, или и от нещо друго?
- Това е една голяма тайна... (Смее се.) “Вампир” беше едно изпитание за мене. За първи път се снимах в народна носия - с кърпата на главата, с пендарите. Аз съм родопско чедо и вкъщи имаме истински носии, но във филма беше страхотна провокация за мене.
Да завъртиш репликите и думите на Антон Страшимиров като за 1991 г., не е лесно, изискваше се особен ритъм. Това е филм, който гледам с удоволствие пак и пак. И си казвам: “Този момент трябваше да го изиграя по-различно, защо така съм избързала...” Има една припряност в някои мои кадри.
Но много си обичам кадъра, в който операторът Иван Варимезов ме засне до една икона - разкошно осветление, пак имаше свещи. Героинята ми не говореше нищо, но кадърът имаше страхотно внушение.
- Какво си спомняте от партньорството с Невена Коканова, за която “Вампир” е един от последните филми в живота?
- Невена беше кинобогиня за мен
Като я видех на живо, и изтръпвах в буквалния смисъл на думата. Гледала съм я на сцената на Сатиричния театър, вълнуващо е. Виждаш Невена Коканова на живо, но да си с нея на снимачната площадка и тя да играе твоя майка, а ти нейна дъщеря, си беше нещо велико!
Тя ме предразположи идеално. Запознахме се и тя каза: “От днес съм ти майка, не се притеснявай!” Беше облечена в едно елече, шеташе в къщата си, в която снимахме “Вампир”. Жените от махалата страшно я обичаха. И мъжете, разбира се, но жените й бяха дружки.
Невена успя да ме накара да се почувствам нейн близък човек. Допусна ме до себе си, не се държеше като примадона. Но в същото време си имаше своята аура и загадъчност.
- Двамата с Панчо Чернев се срещате за първи път на кастинг за филм - по негови думи в полулюбовна сцена, - но и двамата не ви избират за ролите. За кой филм става дума?
- Не си спомням. Трябва да е било през август на 1985 г., веднага след приемните изпити. За първи път влязох в Киноцентъра. Навън беше страшна жега, а вътре - хладина... Зарадвах се, но скоро започнаха други притеснения - тук камера, там се врътни, тук не мърдай, там дишай... Бяха първите ми кинопроби.
