Едва ли има човек, който не осъзнава колко е важен съня. Без да си почине за дълъг период от време тялото ни започва да ни предава, а ако това продължи, може и да умрем. Още от най-ранна детска възраст ни учат, че трябва да спим поне 8 часа на ден, за да може организмът ни да се възстанови и да сме работоспособни на другия ден.

Дейвид Кеннингтън от Австралийската фондация за здравословно състояние на съня обаче вярва, че това не е така. Според учения обичайните норми днешно време за нощната почивка на тялото не отговарят на нуждите му.

Така например ако започнете да климате в офиса в разгара на работния ден, няма нищо лошо в това. Експертите казват, че самото човешко тяло регулира времето и продължителността на съня, в зависимост от неговите нужди. И идеята, че е необходимо да се спи по осем часа на ден вече е загубила своята значимост, допълва Кеннингтън.

Ученият изтъква, че първоначалната идея за правото на осемчасов сън е една от точките на програмата на английския социален реформатор Робърт Оуен. Тя гласи осем часа труд, осем часа възстановяване, осем часа сън.

До началото на 19-ти век хората спят през нощта в продължение на три до четири часа, след което остават будни за няколко часа, а после подремват. През деня можело да се случи да заспиват на няколко пъти. И това е нормално за нашето тяло.

Ученият смята, че дневният режим, който съществува в страните от Южна Европа, когато населението е потънало в дрямка по време на сиестата, е много по-подходящ за нуждите на тялото. Освен това той настоява да не се обвиняват Милениали или т. нар. поколение Y в мързел.

Младежите имат свободен график. Самите те контролират времето си. Затова успяват да излизат, да се забавляват, да спят и в същото време да се окажат по-продуктивни от по-старото поколение.

Освен това повечето пенсионери забелязват, че започват да се събуждат по-често, с напредване на възрастта. Мнозина от тях мислят, че това е погрешно, но всъщност те се връщат към биологичния си часовник, твърди още Канингтън.