Между рекордните глобални горещи вълни и екстремните дъждовни бури е трудно да не забележите, че нещо странно се случва с времето на Земята през 2023 г. Обществото вече побърза да обвини глобалното затопляне за всичко и в това наистина има доза истина.

Глобално затопляне

Изследователите отбелязват, че предизвиканото от човека глобално затопляне наистина е изиграло най-голямата роля в това, което виждаме сега, пише Inverse. Скорошно проучване показва, че едноседмичната гореща вълна в Тексас и Мексико, която започна още през юни, би била практически невъзможна без него.

В същото време учените признават, че екстремните събития, които нашата планета преживя тази година, всъщност са по-остри, отколкото би се очаквало само от антропогенното глобално затопляне. Изследователите вече знаят, че човешките дейности, които отделят парникови газове в земната атмосфера, причиняват постепенно повишаване на средната температура - средно с 0,1 Целзий на десетилетие.

Изследователите обаче отбелязват, че не само парниковите емисии и глобалното затопляне са довели до факта, че днес планетата е изправена пред невероятна топлина. Има три допълнителни природни фактора, които също са допринесли за повишаването на глобалните температури и природните бедствия, които връхлитат нашата планета.

Изследователите смятат, че комбинацията от всички тези фактори само ще влоши глобалното затопляне в бъдеще. За да влошат нещата, учените смятат, че необичайно високите температури вероятно ще продължат поне до 2025 г. - което означава, че ще се сблъскаме с още по-непоносими жеги в близко бъдеще.

Ел Ниньо

Ел Ниньо е климатичен феномен, който се случва на всеки няколко години, когато повърхностните води в тропическия Тихи океан променят посоката си и се затоплят. Този процес също така загрява атмосферата отгоре, което влияе на температурите и метеорологичните модели по света.

Казано по-просто, атмосферата заема топлина от Тихия океан, което води до леко повишаване на глобалната температура на планетата. Това вече се случи през 2016 г., когато дойде последният силен Ел Ниньо. Тогава глобалните температури се покачиха средно с 0,14 градуса по Целзий, което направи 2016 г. най-топлата година в историята.

През 2019 г. също имаше по-слаб Ел Ниньо, което направи 2020 г. втората най-топла година в историята. Учените използваха модел на покачването на температурите на повърхността на Тихия океан в средата на 2023 г. и установиха, че има 90% вероятност Земята да се движи към своя силен Ел Ниньо от 2016 г. насам.

В комбинация с продължително предизвикано от човека затопляне, Земята скоро може да постави нови годишни температурни рекорди. Имайте предвид, че юли вече е официално признат за най-горещия в историята на наблюденията.

Слънчеви вибрации

Може да изглежда, че Слънцето постоянно свети с еднаква скорост, но в действителност нашата звезда е кипяща топка от плазма, чиято лъчиста енергия варира в различни времеви мащаби.

Слънцето бавно се нагрява и след половин милиард години океаните ще изкипят. Въпреки това, в човешки времеви мащаб, енергийният добив на Слънцето варира сравнително малко, около 1 част на 10 000, в рамките на повтарящ се 11-годишен цикъл. Всъщност върховете на този цикъл са твърде малки, за да ги забележим ежедневно, но те оказват сериозно влияние върху климатичните системи на Земята.

Известно е, че бързата конвекция в нашето Слънце създава силно магнитно поле, подравнено с неговата ос на въртене, което кара това поле да се обръща напълно на всеки 11 години, което е причината за 11-годишния цикъл на излъчвана слънчева радиация.

Обърнете внимание, че повишаването на температурата на нашата планета по време на слънчевия максимум в сравнение със средната слънчева мощност е само около 0,05 градуса по Целзий, което е около една трета по-малко от влиянието на голям Ел Ниньо. Основният проблем обаче е, че 11-годишният слънчев цикъл е относително постоянен, предвидим и регулярен.

Изследователите отбелязват, че последният слънчев цикъл е достигнал своя максимум през 2020 г., като в резултат това намалява въздействието на скромния Ел Ниньо от 2020 г. Настоящият слънчев цикъл вече достигна своя връх от сравнително слаб предишен цикъл и ще достигне своя връх през 2025 г., а дотогава производството на слънчева енергия само ще се увеличава.

Изригване

Вулканичните изригвания също могат значително да повлияят на глобалния климат. Те обикновено понижават температурите, когато се изригват сулфатни аерозоли, блокирайки и екранирайки част от входящата светлина. Това обаче не винаги се случва.

Това се случи през 2022 г., когато изригването на вулкана Тонга имаше затоплящ ефект върху планетата. След това, в резултат на изригването, беше освободено необичайно малко количество охлаждащи сулфатни аерозоли, но огромен обем океанска вода, която като гейзер избяга високо в земната атмосфера.

Обърнете внимание, че водната пара е мощен парников газ и според една оценка в резултат на изригване повърхността на Земята може да се нагрее с около 0,035 по Целзий. За разлика от охлаждащите сулфатни аерозоли, които всъщност са малки капчици сярна киселина, които изпадат от атмосферата за период от една до две години, водната пара е газ, който може да остане в атмосферата в продължение на много години. Преди това изследователите вече заявиха, че затоплящият ефект от вулканичното изригване на Тонга вероятно ще продължи поне 5 години.

Превод: GlasNews