Небето на 12 август ще предложи едно от най-впечатляващите астрономически събития на годината. Пълно слънчево затъмнение ще прекоси Арктика и Северния Атлантик, ще мине през Гренландия и Исландия и ще достигне Европа. От България обаче няма да видим Слънцето да изчезва напълно. У нас явлението ще бъде частично, кратко и само в част от страната.

Това е същото затъмнение, което през последните седмици се превърна в гориво за всевъзможни апокалиптични прогнози в социалните мрежи. Както GlasNews вече писа, 12 август беше обявяван в интернет за ден на „рестартиране на Вселената“, глобални катаклизми и дори „зомби апокалипсис“.

Социалните мрежи вещаят апокалипсис на 12 август - каква е истината?

Причината е необичайното струпване на небесни събития. Освен слънчевото затъмнение, около тази дата е пикът на Персеидите, а на утринното небе могат да бъдат наблюдавани няколко планети. Астрономическите явления обаче са независими едно от друго и няма научни основания комбинацията им да бъде свързвана с бедствия на Земята.

Събитието на 12 август наистина е специално, но по съвсем друга причина. Това ще бъде първото пълно слънчево затъмнение, видимо от континентална Европа от 1999 г. насам.

Какво ще видим от България и кога е следващото пълно затъмнение, видимо на 100% от нашите земи?

Според NASA пълната лунна сянка ще премине през части от Северна Русия, Гренландия, Исландия, Атлантическия океан, Испания и малка част от Португалия. Значително по-голяма територия в Северното полукълбо ще наблюдава частично затъмнение.

На местата, попаднали точно в тесния коридор на лунната сянка, денят за кратко ще се превърне в сумрак. Луната ще закрие изцяло яркия диск на Слънцето и ще стане видима слънчевата корона.

Пълната фаза ще бъде кратка. За повечето наблюдатели по трасето тя ще продължи под две минути, а в районите около централната линия може да надхвърли две минути, но ще остане под две минути и половина.

Особено впечатляваща се очаква да бъде гледката в Испания, където затъмнението ще настъпи ниско над западния хоризонт, непосредствено преди залеза.

А какво ще видим от България? Тук очакванията трябва да бъдат значително по-умерени.

Пълно слънчево затъмнение от България няма да се вижда. Страната ни се намира в самия край на зоната на частичното затъмнение и явлението ще бъде наблюдавано най-добре от западните райони.

Най-добри условия ще има в крайната северозападна част на страната. За Видин изчисленията показват около 7,3% закриване на площта на слънчевия диск, като максимумът ще настъпи около 20:34 часа.

В София спектакълът ще бъде далеч по-скромен. Частичната фаза започва около 20:28 часа, максимумът е приблизително в 20:30 часа, а Слънцето залязва около 20:33 часа. Покритието ще бъде едва около 1,25% от площта на диска. Реално столичани ще разполагат само с няколко минути, за да забележат малкото „отхапване“ от Слънцето непосредствено преди то да изчезне зад хоризонта.

В Плевен покритието е изчислено на около 0,5%, докато на много места по на изток практически няма да има какво да се наблюдава.

Така че за България 20:30 часа е моментът, около който си струва да погледнем към западния хоризонт, особено ако се намираме в Западна или Северозападна България и небето е ясно.

Слънчево затъмнение настъпва, когато Луната премине между Земята и Слънцето. Ако трите небесни тела се подредят достатъчно точно, лунният диск може напълно да закрие Слънцето за наблюдателите в определена тясна зона на Земята.

Причината това да не се случва при всяко новолуние е наклонът на лунната орбита спрямо земната.

Особено любопитно е друго съвпадение: Слънцето е приблизително 400 пъти по-голямо от Луната, но се намира и приблизително 400 пъти по-далеч от Земята. Затова двата диска изглеждат почти еднакви по размер в нашето небе и при пълно затъмнение Луната може да скрие ярката повърхност на Слънцето.

И когато Слънцето залезе, небесното шоу няма да е приключило.

Нощта на 12 срещу 13 август е свързана и с пика на Персеидите, един от най-популярните метеорни потоци през годината. Условията през 2026 г. са особено благоприятни заради новолунието, което означава, че ярка лунна светлина няма да пречи на наблюденията. При тъмно и ясно небе далеч от градското осветление могат да се видят десетки метеори на час.

Има и още един небесен бонус. В часовете преди изгрев няколко планети ще бъдат разположени в една и съща широка област на небето. Част от тях могат да бъдат наблюдавани с просто око, а за по-слабите ще е необходима оптика.

Така 12 август няма да донесе обещавания от социалните мрежи „край на света“. Ще донесе нещо далеч по-реално: рядко пълно слънчево затъмнение над части от Европа, кратък негов отблясък над България и нощ, в която си заслужава да останем будни и да погледнем нагоре.

Дори когато е закрита само малка част от Слънцето, директното наблюдение с невъоръжено око е опасно. Не помагат обикновени слънчеви очила, затъмнено стъкло или импровизирани филтри. За директно наблюдение трябва да се използват специални очила или филтри, предназначени за слънчеви затъмнения. NASA предупреждава, че защитата на очите е задължителна през всички частични фази.