С неотдавнашния успех на мисията „Артемис II“ вниманието отново се насочи към човешкото изследване на Космоса. Актьорът и глух активист Найл ДиМарко сподели видео в Instagram, с което обърна внимание на важна, но не особено позната група хора, изиграли ключова роля за достигането до този етап. Това са т.нар. „Галаудет Единайсет“ – 11 глухи мъже, участвали в серия експерименти, които помогнали на НАСА да разбере как безтегловността влияе на човешкото тяло.
Почти седем десетилетия човешко присъствие в Космоса, както и над 25 години непрекъснато обитаване, показват колко адаптивно е човешкото тяло към микрогравитацията. Въпреки това Космосът оказва влияние върху организма. През 50-те години обаче не е било ясно какво точно ще причини той на хората.
Да бъдеш в орбита около Земята означава да си в постоянно свободно падане. Привидната липса на гравитация обърква вестибуларната система – сетивото във вътрешното ухо, което ни казва къде се намираме, как е позиционирана главата ни и как да поддържаме баланс. Без ясното привличане на гравитацията тази система „излиза от строя“ и може да предизвика морска болест.
В края на 50-те и началото на 60-те години НАСА и Военноморското училище по авиационна медицина на САЩ създават изследователска програма, за да разберат физиологичните ефекти. Те набират 11 мъже от тогавашния колеж „Галаудет“ (днес университет „Галаудет“) – първото в света висше учебно заведение за глухи и хора с увреден слух. Това са Харолд Домич, Робърт Грийнмън, Барън Гулак, Реймънд Харпър, Джералд Джордан, Хари Ларсън, Дейвид Майърс, Доналд Питърсън, Реймънд Пайпър, Алвин Стийл и Джон Закътни. Те били на възраст между 25 и 48 години, като всички с изключение на един са загубили слуха си рано в живота вследствие на спинален менингит. Това заболяване уврежда вестибуларната система, което означава, че те не страдат от прилошаване при движение.
В продължение на десетилетие тези мъже участвали в експерименти, изследващи екстремни движения. В един от тестовете четирима от тях живели 12 дни в бавно въртяща се стая, която правела около 10 оборота в минута. В друг били поставяни в центрофуги, въртящи се с висока скорост, за да се симулира хипергравитация. Те участвали и в параболични полети, при които самолетът се насочва надолу, за да се създаде усещане за безтегловност – известни още като „нулева гравитация“ или „повръщащата комета“.
Те успявали да правят неща, които хора с функционираща вестибуларна система не могат, предоставяйки ценна информация за механизмите на ориентация и баланс. В един известен случай експеримент трябвало да се проведе на ферибот в Нова Скотия при бурно море. Докато членовете на „Галаудет Единайсет“ спокойно играели карти, учените получили силна морска болест и прекратили експеримента.
„Бяхме различни по начин, от който те имаха нужда“, казва Хари Ларсън, един от доброволците.
„Погледнато назад – да, беше страшно… но в същото време бяхме млади и жадни за приключения“, спомня си Барън Гулак за експеримента с ферибота.
„Със своята издръжливост и отдаденост, работата на „Галаудет Единайсет“ допринесе значително за разбирането на морската болест и адаптацията към космически полети“, посочват от НАСА.
Превод: GlasNews.bg
