Кухненската гъба е сред най-използваните домакински предмети - и може би е и един от най-подценяваните източници на микропластично замърсяване.

Изследователи от Университета на Бон поставили участници да използват един от три вида гъби при обичайното си миене на съдове в продължение на няколко седмици, след което върнали гъбите в лабораторията за претегляне. Резултатите показват, че всяка гъба губи материал при употреба - което води до отделяне на микропластики в отпадните води.

В зависимост от вида гъба, годишните емисии варират от 0,68 до 4,21 грама микропластики на човек. Числото изглежда незначително, но учените предупреждават, че ако всички използват най-замърсяващия вид гъба, щетите могат да достигнат до 355 тона микропластики годишно само в рамките на една страна. Пречиствателните станции улавят по-голямата част от тези частици, но няколко тона все пак могат да попаднат в реки, езера, океани и почва.

Изследването сравнило три вида гъби - стандартна европейска гъба, съдържаща 59,3% пластмаса, стандартна северна американска гъба с 41,9% пластмаса, и органична гъба с едва 15,9% пластмаса. Европейската гъба отделя най-много пластмаса, а органичната - най-малко.

Учените изразяват нарастваща загриженост, че тези частици навлизат в организма и предизвикват промени в клетъчните функции — особено тревожно е въздействието върху детските органи. Освен това все повече доказателства сочат, че пластмасата може да играе роля в ранното развитие на рак.

Въпреки това изследването открива и неочакван извод: най-голямото екологично натоварване при ръчното миене на съдове не са микропластиките, а потреблението на вода - то отговаря за около 85-97% от общото въздействие върху околната среда.

Затова учените препоръчват: използвайте по-малко вода при миенето, избирайте гъби с по-ниско съдържание на пластмаса и използвайте гъбите по-дълго, тъй като по-дългият им живот намалява общото потребление на ресурси.

Източници: Daily Mail, превод: GlasNews